Американският учен Мишел Лоудж завърши четиридесетгодишно изследване, в което стигна до неочевидно заключение, а именно, че сухите пустини "дишат" водна пара. Резултатите от научното изследване са публикувани в Journal of Geophysical Research: Earth Surface.

По време на многогодишни изследвания авторът и неговият екип са използвали различни лабораторни и научни инструменти, включително собствена разработена сонда, която се нарича капацитивна. Съобщава се, че сензорите имат способността да анализират и записват огромен брой индикатори с големи размери. Те вече са били полезни в много области на науката и са помогнали на самия Мишел Лоудж.

Според автора на изследването пустините всъщност имат редица показатели, характерни за живите организми. По-специално се съобщава, че пустините могат да растат, да се движат, да „общуват“ помежду си и дори да дишат.

Проучването казва, че дюните непрекъснато повтарят своите дихателни цикли, но използват водна пара за това. Лоудж обясни, че дюните се нуждаят от влага, за да функционират, която се взема от околния въздух. Според учените водната пара не се задържа в самите пясъчни зърна, както топлината, а сякаш прониква в пустинята, просмуквайки се през пясъка.