Двамата мъченици Теодул и Агатопод живели през III-IV век в град Солун. Това било времето на римските императори Диоклетиан и Максимиан, които жестоко преследвали вярващите в Иисус Христос заради отказа им да почитат езическите божества на държавната религия (по това време тя включвала и почит към обожествяваната личност на действащия император). Християните почитат единия истински Бог и вярата им не допуска да се покланят на други божества. Затова пострадали множество Христови последователи.

Тези солунски мъченици били свещенослужители на църквата в своя град. Агатопод бил възрастен човек и служел като дякон, а Теодул тъкмо навършил пълнолетие. Той имал добро образование и помагал в църковната община като четец по време на богослуженията. Двамата мъже водели чист и добродетелен живот. По голямата Си милост Бог надарил младия Теодул с чудотворна сила. С горещите си молитви той изцерил мнозина болни от различни болести и обърнал не малко езичници към Христос.

Когато започнало гонението обаче, градоначалникът на Солун Фаустин наредил да заловят най-видните сред християните, за да сплаши останалите. Сред затворените в тъмница били Агатопод и Теодул. Те били измъчвани жестоко и принуждавани да принесат жертви на идолите. Фаустин лично разпитвал двамата мъже и се опитал да ги убеди да се отрекат от вярата си. Но те със силни доводи му доказали, че направените от глина или метал идоли не са богове и че безумно постъпват онези, които им се покланят и им принасят жертви. Тези думи смутили Фаустин. Той се опасявал, че казаното може да подейства на присъстващите там езичници и затова прекъснал разпита. На другия ден произнесъл смъртна присъда и за двамата. Веднага завели мъчениците на брега и както били оковани с тежки окови, ги хвърлили в морето да се удавят.