Акцент
Какво се е случило на 23 април в исторически план
Какво се е случило на 23 април в исторически план
181 г. пр.н.е. – В Рим е открит храмът на Венера, превърнал се в място за поклонение на куртизанките.
1348 г. – Крал Едуард III учредява Орден на жартиерата в деня на свети Георги Победоносец.
1800 г. – Елена е нападната от кърджалии, опожарена е черквата „Св. Никола“.
1827 г. – Уилям Роуън Хамилтон представя теорията си за системата от лъчи.
1856 г. – По инициатива на Кръстьо Пишурка в Лом е създадено българско читалище.
1876 г. – Въстава Перущица в рамките на Априлското въстание.
1896 г. – В Ню Йорк се състои първата публична кинопрожекция.
1907 г. – Писателят Джек Лондон се отправя на околосветско пътешествие.
1916 г. – По време на Ирландското въстание революционери завземат ключови сгради в Дъблин и провъзгласяват независимостта на Ирландия.
1920 г. – В Анкара е свикано Велико национално събрание на Турция, което отменя правомощията на султан Мехмед VI и въвежда временна конституция.
1932 г. – В Стратфорд на Ейвън е открит Кралският Шекспиров театър.
1935 г. – Приета е новата конституция на Полша.
1940 г. – При пожар в нощен клуб в Начез (Мисисипи) загиват 198 души.
1945 г. – Втората световна война: Фелдмаршал Херман Гьоринг уведомява с телеграма Хитлер в обсадения Берлин, че поема властта като негов заместник.
1964 г. – В Москва е открит театър Таганка – сцена на авангардния руски театър.
1967 г. – Космическа програма на СССР: СССР изстрелва космическия кораб Союз 1 с Владимир Комаров на борда; при завръщане на Земята настъпва авария и космонавтът загива.
1986 г. – Във Великобритания са възстановени полетите с дирижабъл като туристическа атракция.
1992 г. – Приет е Закон за приватизацията на държавните предприятия в България.
1992 г. – В Пекин (Китай) е открит най-големият в света ресторант от веригата Макдоналдс (700 места).
1996 г. – За първа година се чества обявеният от ЮНЕСКО Световен ден на книгата в памет на починалите на тази дата през 1616 г. Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега.
1997 г. – Започва кулинарното предаване „Вкусно“
2001 г. – Компанията Intel пуска на пазара микропроцесора Pentium 4.
2003 г.— Излиза първата книгата със сатирични фантазии „Птица ли е като птица“ на българския писател Емил Измирлиев.
2004 г. – При престрелка в Кербала (Ирак) е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров, който по-късно умира от раните си.
Родени
Иван Мърквичка
Макс Планк
Никола Желявски
Александра Костенюк
1420 г. – Иржи Подебрад, чешки крал († 1471 г.)
1464 г. – Жана Френска, френска благородничка († 1505 г.)
1676 г. – Фредерик I, шведски крал († 1751 г.)
1775 г. – Джоузеф Търнър, английски художник († 1851 г.)
1791 г. – Джеймс Бюканън, 15-и президент на САЩ († 1868 г.)
1804 г. – Мария Тальони, италианска балерина († 1884 г.)
1823 г. – Абдул Меджид, султан на Османската империя († 1861 г.)
1856 г. – Иван Мърквичка, български художник († 1938 г.)
1857 г. – Руджиеро Леонкавало, италиански композитор († 1919 г.)
1858 г. – Макс Планк, германски физик, Нобелов лауреат през 1919 г. († 1947 г.)
1859 г. – Никола Желявски, български офицер († 1926 г.)
1863 г. – Георги Тенев, български военачалник († 1912 г.)
1867 г. – Йоханес Фибигер, датски патролог, Нобелов лауреат през 1926 г. († 1928 г.)
1887 г. – Андре Мот, белгийски дипломат (?)
1891 г. – Сергей Прокофиев, руски композитор († 1953 г.)
1897 г. – Лестър Пиърсън, министър-председател на Канада, Нобелов лауреат през 1957 г. († 1968 г.)
1899 г. – Бертил Олин, шведски икономист, Нобелов лауреат през 1977 г. († 1979 г.)
1899 г. – Георги Каракашев, български художник († 1970 г.)
1902 г. – Халдоур Лакснес, исландски писател, Нобелов лауреат през 1955 г. († 1998 г.)
1905 г. – Георги Златев-Черкин, български композитор († 1977 г.)
1911 г. – Роналд Ним, английски оператор († 2010 г.)
1915 г. – Кристине Буста, австрийска поетеса († 1987 г.)
1918 г. – Морис Дрюон, френски писател († 2009 г.)
1923 г. – Петър Слабаков, български актьор († 2009 г.)
1923 г. – Радой Ралин, български поет и сатирик († 2004 г.)
1928 г. – Шърли Темпъл, американска актриса († 2014 г.)
1932 г. – Ален Безансон, френски политолог
1936 г. – Рой Орбисън, американски певец († 1988 г.)
1942 г. – Ванча Дойчева, българска актриса († 2017 г.)
1954 г. – Майкъл Мур, американски режисьор
1955 г. – Джуди Дейвис, австралийска актриса
1957 г. – Патрик Оуржедник, чешки писател
1959 г. – Братя Аргирови, български естраден дует
1964 г. – Димитър Йорданов, български политик
1970 г. – Малин Кръстев, български актьор
1976 г. – Хенинг Рюменап, немски китарист
1977 г. – Араш Лабаф, ирански певец, актьор и продуцент
1977 г. – Джон Сина, американски кечист
1984 г. – Александра Костенюк, руска шахматистка
1987 г. – Иван Сашов, български актьор
1989 г. – Никол Вайдишова, чешка тенисистка
1990 г. – Дев Пател, британски актьор
1348 г. – Крал Едуард III учредява Орден на жартиерата в деня на свети Георги Победоносец.
1800 г. – Елена е нападната от кърджалии, опожарена е черквата „Св. Никола“.
1827 г. – Уилям Роуън Хамилтон представя теорията си за системата от лъчи.
1856 г. – По инициатива на Кръстьо Пишурка в Лом е създадено българско читалище.
1876 г. – Въстава Перущица в рамките на Априлското въстание.
1896 г. – В Ню Йорк се състои първата публична кинопрожекция.
1907 г. – Писателят Джек Лондон се отправя на околосветско пътешествие.
1916 г. – По време на Ирландското въстание революционери завземат ключови сгради в Дъблин и провъзгласяват независимостта на Ирландия.
1920 г. – В Анкара е свикано Велико национално събрание на Турция, което отменя правомощията на султан Мехмед VI и въвежда временна конституция.
1932 г. – В Стратфорд на Ейвън е открит Кралският Шекспиров театър.
1935 г. – Приета е новата конституция на Полша.
1940 г. – При пожар в нощен клуб в Начез (Мисисипи) загиват 198 души.
1945 г. – Втората световна война: Фелдмаршал Херман Гьоринг уведомява с телеграма Хитлер в обсадения Берлин, че поема властта като негов заместник.
1964 г. – В Москва е открит театър Таганка – сцена на авангардния руски театър.
1967 г. – Космическа програма на СССР: СССР изстрелва космическия кораб Союз 1 с Владимир Комаров на борда; при завръщане на Земята настъпва авария и космонавтът загива.
1986 г. – Във Великобритания са възстановени полетите с дирижабъл като туристическа атракция.
1992 г. – Приет е Закон за приватизацията на държавните предприятия в България.
1992 г. – В Пекин (Китай) е открит най-големият в света ресторант от веригата Макдоналдс (700 места).
1996 г. – За първа година се чества обявеният от ЮНЕСКО Световен ден на книгата в памет на починалите на тази дата през 1616 г. Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега.
1997 г. – Започва кулинарното предаване „Вкусно“
2001 г. – Компанията Intel пуска на пазара микропроцесора Pentium 4.
2003 г.— Излиза първата книгата със сатирични фантазии „Птица ли е като птица“ на българския писател Емил Измирлиев.
2004 г. – При престрелка в Кербала (Ирак) е ранен старши сержант Димитър Иванов Димитров, който по-късно умира от раните си.
Родени
Иван Мърквичка
Макс Планк
Никола Желявски
Александра Костенюк
1420 г. – Иржи Подебрад, чешки крал († 1471 г.)
1464 г. – Жана Френска, френска благородничка († 1505 г.)
1676 г. – Фредерик I, шведски крал († 1751 г.)
1775 г. – Джоузеф Търнър, английски художник († 1851 г.)
1791 г. – Джеймс Бюканън, 15-и президент на САЩ († 1868 г.)
1804 г. – Мария Тальони, италианска балерина († 1884 г.)
1823 г. – Абдул Меджид, султан на Османската империя († 1861 г.)
1856 г. – Иван Мърквичка, български художник († 1938 г.)
1857 г. – Руджиеро Леонкавало, италиански композитор († 1919 г.)
1858 г. – Макс Планк, германски физик, Нобелов лауреат през 1919 г. († 1947 г.)
1859 г. – Никола Желявски, български офицер († 1926 г.)
1863 г. – Георги Тенев, български военачалник († 1912 г.)
1867 г. – Йоханес Фибигер, датски патролог, Нобелов лауреат през 1926 г. († 1928 г.)
1887 г. – Андре Мот, белгийски дипломат (?)
1891 г. – Сергей Прокофиев, руски композитор († 1953 г.)
1897 г. – Лестър Пиърсън, министър-председател на Канада, Нобелов лауреат през 1957 г. († 1968 г.)
1899 г. – Бертил Олин, шведски икономист, Нобелов лауреат през 1977 г. († 1979 г.)
1899 г. – Георги Каракашев, български художник († 1970 г.)
1902 г. – Халдоур Лакснес, исландски писател, Нобелов лауреат през 1955 г. († 1998 г.)
1905 г. – Георги Златев-Черкин, български композитор († 1977 г.)
1911 г. – Роналд Ним, английски оператор († 2010 г.)
1915 г. – Кристине Буста, австрийска поетеса († 1987 г.)
1918 г. – Морис Дрюон, френски писател († 2009 г.)
1923 г. – Петър Слабаков, български актьор († 2009 г.)
1923 г. – Радой Ралин, български поет и сатирик († 2004 г.)
1928 г. – Шърли Темпъл, американска актриса († 2014 г.)
1932 г. – Ален Безансон, френски политолог
1936 г. – Рой Орбисън, американски певец († 1988 г.)
1942 г. – Ванча Дойчева, българска актриса († 2017 г.)
1954 г. – Майкъл Мур, американски режисьор
1955 г. – Джуди Дейвис, австралийска актриса
1957 г. – Патрик Оуржедник, чешки писател
1959 г. – Братя Аргирови, български естраден дует
1964 г. – Димитър Йорданов, български политик
1970 г. – Малин Кръстев, български актьор
1976 г. – Хенинг Рюменап, немски китарист
1977 г. – Араш Лабаф, ирански певец, актьор и продуцент
1977 г. – Джон Сина, американски кечист
1984 г. – Александра Костенюк, руска шахматистка
1987 г. – Иван Сашов, български актьор
1989 г. – Никол Вайдишова, чешка тенисистка
1990 г. – Дев Пател, британски актьор
Comments
comments powered by Disqus