Любопитно
Елктрическата крушка, която вече 120 години не гасне
Елктрическата крушка, която вече 120 години не гасне
В американското градче Ливърмор, недалеч от Сан Франциско, местните жители ревниво пазят едно истиснко техническо чудо. То виси на тънък кабел от тавана на градската пожарна станция и работи безотказно вече 121 години. Това е най-старата елекрическа крушка на планентата, заслужено вписана в Световните рекорди на Гинес.
Историята разказва, как през 1901 г. собственикът на местната електрическа компания подарил крушката на пожарната. И до днес тя никога не е била изгасяна, с изключение на няколко непредвидени прекъсвания на тока, както и по време на ремонт на станцията през 1976 г. Тогава се е наложило крушката да бъде преместена в друга сграда, като техниците толкова внимавали да не я счупят или повредят, че предпочели да срежат кабела, на който виси, вместо да я развият. След това я транспортирали до новия й дом с полицейски и пожарен ескорт като истинско скъпоценно произведение на изкуството. Процедурата отнела 22 минути, след което крушката отново била запалена.
Учени от цял свят се опитват да разгадаят каква е тайната на „чудото” от Ливърмор. Оказва се, че крушката е била произведена през 1897 г. от проф. Адолф Шалет. Намотката й е изработена от карбон и е значително по-дебела от тази на познатата ни електрическа крушка, изобретена от Томас Едисон. Тъй като производството на Шалет е било значително по-скъпо, в крайна сметка на пазара се налага по-нискокачествената, но по-достъпна крушка на Едисон.
В действителност никой не знае как е възможно след 121 години крушката да продължава да свети. Макар да е била интересна за научния свят, никой досега не се е осмелил да я докосне или разглоби. Вместо това, в Ливърмор местните правят всичко възможно “столетницата” да продължи да свети колкото може по-дълго. От преместването на пожарната през 1976 г. тя е свързана към отделно захранване, за да се избегнат всякакви аварии. А на всеки 30 секунди уеб-камера изпраща по цял свят снимки на крушката с дата и час, за да може всички да са сигурни, че тя продължава да свети.
Източник: Кмета.бг
Историята разказва, как през 1901 г. собственикът на местната електрическа компания подарил крушката на пожарната. И до днес тя никога не е била изгасяна, с изключение на няколко непредвидени прекъсвания на тока, както и по време на ремонт на станцията през 1976 г. Тогава се е наложило крушката да бъде преместена в друга сграда, като техниците толкова внимавали да не я счупят или повредят, че предпочели да срежат кабела, на който виси, вместо да я развият. След това я транспортирали до новия й дом с полицейски и пожарен ескорт като истинско скъпоценно произведение на изкуството. Процедурата отнела 22 минути, след което крушката отново била запалена.
Учени от цял свят се опитват да разгадаят каква е тайната на „чудото” от Ливърмор. Оказва се, че крушката е била произведена през 1897 г. от проф. Адолф Шалет. Намотката й е изработена от карбон и е значително по-дебела от тази на познатата ни електрическа крушка, изобретена от Томас Едисон. Тъй като производството на Шалет е било значително по-скъпо, в крайна сметка на пазара се налага по-нискокачествената, но по-достъпна крушка на Едисон.
В действителност никой не знае как е възможно след 121 години крушката да продължава да свети. Макар да е била интересна за научния свят, никой досега не се е осмелил да я докосне или разглоби. Вместо това, в Ливърмор местните правят всичко възможно “столетницата” да продължи да свети колкото може по-дълго. От преместването на пожарната през 1976 г. тя е свързана към отделно захранване, за да се избегнат всякакви аварии. А на всеки 30 секунди уеб-камера изпраща по цял свят снимки на крушката с дата и час, за да може всички да са сигурни, че тя продължава да свети.
Източник: Кмета.бг
Comments
comments powered by Disqus