"Беше много емоционално и беше много тежко" - така вицепрезидентът Илияна Йотова коментира чутото от българите в Република Северна Македония по време на срещите ѝ в Битоля и Охрид.

Тя даде ексклузивно интервю пред Милена Милотинова за предаването "Брюксел 1" на Bulgaria ON AIR веднага след завръщането си от РСМ, където беше в събота и неделя.

"Не че не ги знаехме тези факти, но когато човек ги види тези хора очи в очи, макар и да сме се виждали с тези хора и в България, научава такива факти, които човек не може да проумее - една страна, която се е запътила за реално членство в ЕС в 21 век - да не се дава работа на хора, само защото декларират, че са българи, да нямат квоти (б.р. - за разлика от другите народи в РСМ, записани в Конституцията) за вземане на определени места в администрацията и затова да не бъдат класирани за конкурси за работа. И това е най-меката част от проблемите на тези хора, иначе отношението към тях е наистина недостойно," каза Йотова, която заедно с премиера Кирил Петков, външния министър Теодора Генчовска, бившия външен министър Екатерина Захариева, депутати от управляващите и опозицията, политици от извънпарламентарни партии присъства на официалното откриване на Културен Клуб Иван Михайлов в Битоля.

"Виждате какво се случи с преброяването. Излиза така, че българите са с 200 човека по-малко от египтяните в нашата западна съседка. Казвам го с много горчивина, защото пак опираме до темата за правата. Тъй като аз разписвам указите за българско гражданство - най-много хора точно от РСМ искат българско гражданство - и те имат право на това, защото имат такъв произход, ще направя едно уточнение. 85 500 са указите, които са издадени от 2007 година насам. Казвам указите, защото има и деца с родител български гражданин, тоест числото е доста по-голямо. Колкото и от тези хора да са отишли да живеят в чужбина, колкото и да живеят в България, пак тази цифра е непонятна. Хората ни показаха достатъчно начини как се стига до цифрата 3 300 души", каза Йотова и описа някои от тях: "Оказва се, че когато ги питат какви са и те казват, че са българи, на тях са им искали български паспорт, документ за самоличност. Но не всички от тези хора имат български документи. Те просто казват, че са българи. И въобще какво означава в Европа, в претенциите една страна да бъде от европейското семейство, когато на практика нейните граждани се страхуват да кажат от какъв произход имат, от какъв род са. Това са непонятни неща, а ние говорим за Копенхагенски критерии, за членство и т.н., а аз дори не мога да им обясня на моите европейски колеги - те не ме разбират, за тях това е невъзможно да се случва...", коментира Йотова.

На въпрос на водещата, че Турция не признава преброяването, има ли основание и България да не го признае, Йотова отговори: "Когато излязат окончателните резултати, аз ще дойда в това студио и сама ще ви кажа своето категорично становище. На този етап не виждам никакви основания то да бъде признато."

На въпрос на Милена Милотинова има ли при това положение основание България да мисли за вдигане на ветото, вицепрезидентът Йотова заяви: "На този етап определено не. България им 5 условия към РСМ, които са поставени много отдавна - още през 2019 г., когато се разбра, че от приемането и подписването на споразумението, нищо не е мръднало. 18 заседания на Смесената историческа комисия и нито един ред, който да е променен в текстовете на учебниците в училищата в РСМ. Същото е по отношение на паметниците."

Тя даде пример от последните дни. "Съвсем неотдавна буквално разбит паметник на български офицер, няколко пъти е разбиван, няколко пъти - гавра с него. Това е недопустимо и това трябва да стане ясно на нашите македонски партньори. Ние гледаме обективно - изпълнява ли РСМ критериите за европейско членство или не. Моят отговор: не ги изпълнява. Щом не ги изпълнява, преговорите не могат да започнат", казва вицепрезидентът.

По отношение на изявлението в НС на министър Теодора Генчовска от миналата седмица, че България има две външни политики, Йотова коментира:

"Ако има някакви конфликти, недоразумения или недоразбиране, те трябва да бъдат изчистени. Ако някой от съветническия екип на министър-председателя си е позволил някаква волност в тази посока, смятам, че те са достатъчно разумни хора и взимат необходимите мерки това да престане. Когато казваме, че в България има много сериозна и категорична национална позиция по отношение на присъединяването на Република Северна Македония, говорим за национален консенсус, който е подплатен и с четири много важни национални документа - Рамковата позиция на МС от 2019 година, Декларацията на НС само няколко дни по-късно, говоря и за двете срещи при президента - консултативната среща, след това - и Консултативният съвет за национална сигурност. Всъщност тази делегация (б.р. за откриването на Клуба в Битоля) представляваше този национален консенсус. Бяхме представители на всички институции и на всички партии."

Това изказване на министър Генчовска очевидно е точно в посоката, в която са и моите подозрения, че освен националния консенсус тук в страната, очевидно имаме и сигнали от различни хора, може би и от екипа на министър-председателя, които се опитват да търсят някаква възможност и на европейски ниво. Дават някакви уверения, че позицията на България ще бъде променена. Ние имаме конкретни условия към РСМ, за да вдигне ветото и нито едно от тези условия не е изпълнено, с изключение на едно-единствено (б.р. - нотата до ООН). Оттам нататък всички други неща, свързани с учебното съдържание, свързани с опазването на паметниците в РСМ, а не постоянните гаври с тях, свързани с реабилитацията на хората, които са пострадали от предишния режим само за това, защото са имали българско самосъзнание, да не забравяме и темата за езика, която напоследък като че ли малко сме изоставили... Аз не съм сигурна дали езиковият спор няма да избухне всеки един момент, защото виждате - 18 заседания (б.р. - на Историческата комисия) и нито един видим резултат, заяви Илияна Йотова.

"Специално ние от президентската институция, уверявам ви, ще следим много внимателно всяка една стъпка по отношение на българската позиция, изказана на различни форуми, на различни нива на ЕС. И пред ЕК, и пред Съвета и пред ЕП, защото документите, които ги цитирах преди малко, не ги цитирах напразно. За да има промяна в българската позиция първо трябва да има промяна във фактите и в действителността, а чак след това - промяна и в нашата национална позиция. За да може което и да е правителство, сегашното включително, да представи друга позиция пред Европа, задължително това минава през дискусия и защо не - и решение на НС, защото ние досега имаме само декларация. Струва ми се, че по един толкова изключително важен въпрос, много деликатен, много чувствителен и за нас българите, по- добре е позицията, българската да бъде решена от НС", коментира вицепрезидентът Йотова.

"Декларацията е достатъчно силна като текст, но смятам , че още по-солидно ще бъде чрез Решение на НС," каза Йотова, според която и за самото правителство ще е добре, защото в една парламентарна република зад гърба си то има и решението на парламента и много по-сигурно би се чувствало на международен терен.

По думите ѝ преди да се отвори първия преговорен клъстер, има две междуправителствени конференции, три оценъчни доклада на ЕК за напредъка на РСМ по пътя за членството и 4 пъти Съвета на ЕС трябва да каже "да", за да се стигне буквално до първата преговорна глава. Освен това там в този първи клъстер е прословутата глава 23, в която се говори за човешки права, правосъдие, за справедливост - неща, които ЕС за някакви други неща може да направи отстъпление, но за тези принципи няма как, защото те са в основата за съюза.

"И точно, когато се говори за човешки права, се хвърляме обратно в темата за правата на хората с българско самосъзнание, на българите в Македония, за които, за съжаление, твърде много говорим тук и на европейско ниво, но, ви уверявам, че това не е тема за македонското общество", казва Илияна Йотова.