Църквата почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата "Велики" за своите приноси към християнството.

Елена е считана от Православието и Римокатолицизма за Светица, прочута със своето благочестие. Нейният празник като светица на Източноправославната църква се празнува заедно с този на нейния син на 21 май – празника на пресветите равноапостолни Константин и Елена. Нейният празник в Римокатолическата църква е на 18 август, а в Коптската православна църква е на 9 пашонс.

Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос. Там е издирила къде е била Голгота (мястото на разпятието на Исус Христос) в Йерусалим, наредила да се извършат разкопки и открила Гроба Господен и Светия кръст.

Божи гроб е главното светилище на християнския свят. Представлява гробницата в скалата в която според Евангелията е бил погребан Исус Христос след разпъването му на кръста, и преди Възкресението Христово. Божи Гроб е под олтара на църквата Възкресение Христово в Йерусалим.

Животворният кръст, срещан още и като Дърво на живота, Кръст на истината и Кръст Господен, е кръстът, на който според християните е разпнат Христос. Животворният кръст е символ на победата на Христос над Сатаната и е главна християнска реликва всред Оръдията на страстта или Оръдия Христови - група предмети в християнската символика, свързани със Страстите Христови.

Флавий Валерий Аврелий Константин известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император. Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 година. Константин I Велики официално е признат за първия хриситянски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 г., с който се налага християнството като официална религия в империята. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Градът на Константин), а след смъртта на Константин през 337 г. градът остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.

Повечето раннохристиянски църкви почитат Константин като светец. На Изток той понякога е наричан или "13-ият апостол" (isapostolos).

Император Константин често е употребявял израза "Сердика е моят Рим" станело ли дума за днешната българска столица София. Построяването на най-старата църква в града Св. София едва ли е станало без неговото одобрение и подкрепа.

На деня на Света Елена и сина ѝ император Константин в някои места се танцува върху жарава (нестинарство). Според някои историци този обичай е свързан с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на св. Елена и св. Константин, обичаят никога не е признат от църквата.