"Изборът на Делян Пеевски не е грешка, а съвсем целенасочен ход, за да могат властимащите да преценят докъде е прагът на търпимостта ни".

Думите са на един от протестиращите в Бургас. Бурната обществена реакция е знак, че кракът е смачкал браздата. Дали е минал отвъд, ще стане ясно през следващите дни.

Издигането на кандидатурата на Пеевски и светкавичният му избор идва да покаже, че ДПС, разбирай Доган, няма намерение да управлява зад кадър, нито пък да крие желязна ръка в кадифена ръкавица.

Движението публично унижи партньорите си в управлението. Което е демонстрация, че не ги приема като такива.
Ходът с Пеевски е много по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед. Той не е направен на принципа "ако мине", а "за да стане". Скандалът беше предизвестен. След провала с Тихолов, ДПС извади още по-скандална кандидатура за още по-важно място, за да изясни кой поръчва музиката.

Натрисането на Пеевски за шеф на нашенското ФБР дори събуди лека носталгия към ГЕРБ. В това има по-скоро първосигнална емоция, отколкото логика. Не може и не бива изцепките на сегашните да са причина за оправдаване на Бойкоборисовата бруталност. Събуденото гражданско общество обаче няма да понесе нова тройна коалиция с безцеремонната делба 3-5-8.

Лошото е, че накъдето и да се обърне българинът – все наглост. Пламен Орешарски като нетипичният ляв премиер концентрира в себе си много очаквания, включително и на хора с центристки и десни убеждения, разочаровани от ГЕРБ. Митът за програмното правителство бързо рухна, БСП в лицето на своя лидер сама се върна в 1-ви клас след спечеления кредит на доверие на изборите.

Вчерашната клоунада в парламента показа на българите, които нямат нужда от партиен превод, за да стигнат до подтекста на събитията, че министър-председателят на България не е Пламен Орешарски. Той ще трябва да се справи с огромното унижение да изрече пред милионна аудитория явната лъжа, че Пеевски е негово предложение.

За обигран и хлъзгав политик като Станишев беше далеч по-лесно да излезе и завърти псевдоафористичното изречение, че трудните ситуации изискват нестандартни решения. Оправданието на самия уж премиер излезе крайно нескопосано и направо безсмислено: "Търсехме умишлено външен специалист, за да можем да преструктурираме някои активности".

Промъкна се информацията, че червените депутати са били привикани преди заседанието на парламента, за да бъдат подготвени за "нестандартното решение". Убедили ги с откровението, че ако БСП не застане зад Пеевски, правителство няма да има.

А сега има ли и ако да - чие е: на българския народ, или на бананова република, в каквато ни превърнаха за 24 години?

По повод аферата "Уотъргейт" Хенри Кисинджър се обръща към Ричард Никсън с думите: "Господин президент, вие се изходихте върху американското знаме".
От вчера ние сме в правото си да кажем - Станишев, ти на....ка българското!