Свършва ли периодът на нулевите лихвени проценти по спестовните сметки и ще стане ли по-изгодно да държим парите си в трезор?

След продължителен период на ниски, дори нулеви лихви по депозитите, сега три банки ги повишават, а две от тях с над 1% при тригодишните влогове.

Според финансовия наблюдател Иван Стойков обаче, тук не говорим за тенденция. Банките го правят, за да могат да бъдат конкурентни на пазара на кредитите, откъдето са основните им приходи, обясни Стойков, тъй като имат ограничен капацитет до междубанковия пазар, предава БНТ.

"По-малките банки с по-малки възможности са по-активни в депозитната си политика и политиката за привличане на ресурс."

Управителят на семейна фирма Анита Василева последно е имала депозит преди повече от десет години, защото не е знаела как да управлява парите си. Сега не би разкрила влог.


"Не бих си направила депозит, защото лихвата по депозитите е 1%, което на 10 хил. лв. е 100 лв. на година, а инфлацията е двуцифрена и няма смисъл защото по този начин си блокираш средствата."

Затова тя предпочита да реинвестира в бизнеса си или към активи, които веднага могат да подобрят живота ѝ.

Банките все пак дават и по-високи лихви, но за по-дългосрочни депозити, казва Стойков:

"Последните корекции, които станаха при депозитите и повишаването на лихвите при 3-4 банки те са основно за депозити при по-голяма срочност. При депозити над 1 година: 2, 3, най-атрактивните, най-високите лихвени нива са за 5-6 годишен период."

Въпреки това, Стойков напомни, че фирми и физически лица продължават да държат пари в банкови депозити - в края на април те надхвърлят 105 млрд. лв., по предварителни данни на БНБ.

Централната банката отчита ръст при спестовните сметки на суми между 20 и 200 хил. за първото тримесечие.

Понижение обаче има при по-малките влогове. Сред възможните причини са: окрупняване на малки депозити, справяне с инфлацията или инвестиции.

Стойков напомни още, че банковите трезори са много по-сигурни от съхраняването на спестявания вкъщи.