Директорът на Регионалния исторически музей в Пловдив – гл.ас. д-р Стефан Шивачев – ще представи пред бургазлии изложбата „130 години от Първото Българско Земеделско – промишлено изложение”. Гостуването на експозицията се осъществява по линия на подписаното Споразумение за сътрудничество между Община Пловдив и Община Бургас през юли 2021 година. Събитието ще се състои на 1 юни в зала „Георги Баев” на Културен център „Морско казино”.

Експозицията е подготвена от екип на Регионален исторически музей – Пловдив, с проект и дизайнерско оформление на 20-те табла на художника на музея Малина Баракова.

Изложбата представя с оригинален фото и документален материал зараждането на идеята, подготовката и провеждането на това първо на Балканите изложение в Пловдив от 15 август до 31 октомври 1892 г. През лятото на 1891 г. българското правителство, начело със Стефан Стамболов, взема решение за подготовка на земеделско-промишлено изложение, с което българският народ да покаже както своите традиционни производства и трудолюбие, така и изделията на младата си промишленост, като едновременно с това да привлече индустриалните държави за изложители, за да вземе пример от техните достижения.

Само за десет месеца на терена от 90 декара на изоставеното турско гробище „Шехедлик” южно от „Сахат тепе” в Пловдив, швейцарският градинар Люсиен шевалас създава прекрасна градина с голямо езеро и пещера с водоскок. Построени са повече от 30 павилиона, в които българската държава, окръзи и по-големи градове показват най-характерните производства на всеки регион. Макар че са от дърво и имат временен характер, постройките са с твърде свободни и необичайни съчетания на аркади, колонади, портици и куполни покривни конструкции, с много фасадни решения, вдъхновени от старата къснобарокова немска и чешка архитектура, както и елементи от българската възрожденска архитектура. Фонтанът с богинята на плодородието Деметра е подарък на Изложението от Пловдивската община. Негов автор е известният флорентинския скулптор Арнолдо Дзоки.

На 15 август 1892 г., след приветствените слова на княз Фердинанд и министъра на финансите Григор Начович, Първото българско изложение е тържествено открито. Европа и светът се удивляват, българите се гордеят, хиляди посетители от цялата страна имат възможност да видят изложените многобройни образци на стоки, да се докоснат до зрелищни атракции и да натрупат спомени и впечатления за цял живот, които да разказват на деца и внуци.

Българските павилиони представят богатството и разнообразието на природата, стопанството, народната култура и регионите. Европа открива една нова стопанска България. Едновременно с това българите се докосват до възможностите на европейски и американски плугове и сеялки, турбини за оползотворяване на водната сила, ръчни и задвижвани от парни локомобили вършачки, машини за обработка на лен и коноп, метални стругове и машини за бутилиране на вино и дестилация на коняк. Голям интерес предизвикват фонографът на Едисон и възможностите на електричеството. Най-силно застъпено е участието на изложители от Австро-Унгария и Германия.

До закриването на 3 ноември 1892 г. изложението е посетено от 167 922 души, които прииждат от всички български земи и от чужбина. То начертава пътя за създаването на една нова индустриална България и само двайсетина години по-късно в света вече говорят за „българското стопанско чудо”. Градината „Цар Симеон“ е най-мащабният спомен за Изложението, подарък на Пловдив от българската държава след неговото закриване. Въпреки промените на времето, тя неизменно краси града и дарява прохлада и свежест на жителите му.