Учени от Национален кръг “За Македония” заминават спешно за Страсбург, за да бранят българската позиция за РСМ пред Европейския парламент. Следващата седмица от 6 до 8 юни проф. Николай Овчаров, проф. Пламен Павлов, доц. Спас Ташев и проф. Ана Кочева ще проведат редица срещи, на които ще представят меморандум за българската страна по въпроса.

В него те излагат аргументите на България за кражбата на история и език и ще попитат евродепутатите дали могат да си представят, че някой съсед на Франция би си присвоил, например, крал Людовик ХIV или Наполеон Бонапарт, като по този начин илюстрират положението, в което се намира страната ни относно претенциите на РСМ.

В документа са се включили над 19 изтъкнати български учени, интелектуалци, журналисти. “Труд” публикува ключовите моменти от текста на меморандума, които ще бъдат представени на евродепутатите, а срещите в Страсбург по темата ще започнат още във вторник.
“Цял следобед ще разговаряме, първо с Европейската партия на консерваторите и реформаторите, след това с българските депутати. Ще разговаряме и с отговорниците за Западните Балкани също, шефове на комисии и пр. Вечерта имаме пресконференция пред всички медии”, разясни част от потвърдената програма проф. Николай Овчаров пред “Труд”.

МЕМОРАНДУМ На Национален кръг “За Македония”

Ако признаем неправомерните искания, ще се лишим от историята

В резултат на десетилетните борби на българите в Османската империя на 28 февруари 1870 г., султан Абдул Азис е принуден да издаде постановление, с което узаконява обособяването на отделна Българска църква, наречена “екзархия”. Тя е призната за официален представител на българската нация в държавата. В член 10 от учредителната заповед се постановява да бъдат извършени референдуми в съответните области на империята. Към Българската екзархия трябва да бъдат присъединени тези области, където за българи се обявят поне 2/3 от живеещите там християни.

Съобразно същия параграф и в историко-географската област Македония се извършват референдуми под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от тези плебисцити е потресаващ. С огромно мнозинство в границите на Българската екзархия е включена цяла Македония. Там са целокупните области на Скопие, Охрид и Битоля, които днес са най-големите градове на Република Северна Македония.

Малко по-късно избухва Руско-турската война от 1877-1878 г., довела до частичното освобождение на България от османска власт. На 3 март 1878 г. при селището Сан-Стефано (дн. Yesilkoy) е сключен предварителен договор между Русия и Османска Турция, а за предели на освободена България се приемат признатите от султана граници на Българската екзархия. Скоро обаче става ясно, че при готвения от Великите сили Берлински конгрес по геостратегически съображения много райони ще бъдат върнати на Турция и сред тях най-вече - македонските области. Това предизвиква спонтанният “Мемоар на българските общини в Македония” от 20 май 1878 г. В него македонските българи се обръщат към Великите сили с искане за присъединяване на цяла Македония към новосъздадената българска държава. За съжаление Великите сили са непреклонни и тези области са върнати на Османската империя.

По този начин са виждали себе си предците на днешните северномакедонски политици и историци. Това се случва само преди 140 години. Какво е станало за този сравнително кратък исторически период?

До Балканските и Първата световна война (1912-1918) никой не подлага на съмнение българския характер на населението в македонските области в Османската империя. През 1903 г. избухва масово въстание, обхванало всички българи на територията на империята. Негови водачи са ръководителите на голяма нелегална организация, сред които водещо място има Гоце Делчев - днес национален герой и в България, и в Република Северна Македония. Той ясно се определя като етнически българин, което се признава и от много днешни политици в РСМ.

Въстанието е потушено, а след катастрофалната загуба в Първата световна война, България трябва да се примири с териториалната загуба на Македония. По-голямата част от македонските земи са поделени между новото Кралство Югославия и Кралство Гърция. Водещ етнос в Югославия са сърбите, чиято национална доктрина включва дебългаризация на населението в Македония, за да бъде то асимилирано и превърнато в сръбско. Тази политика търпи крах и затова през 1941 г. населението там посреща българските войски като освободители.

България обаче отново е на губещата страна, а Югославия е сред победителите в световната война, но сега вече като комунистическа държава. Тя става федерация, а в нея влиза новопровъзгласената Социалистическа Република Македония. След като опитът да превърнат българите в сърби се оказва неуспешен, от 1944 г. нататък всички сили се хвърлят в изграждането на политическия македонизъм. Най-общо той се състои в създаването на собствена “македонска идентичност” чрез откровеното и лавинообразно фалшифициране на българска история и чрез насилствена промяна на езика. Този процес продължава вече осем десетилетия и определено постига “успехи” чрез насаждане на омраза към всичко българско.

През 1991 г. Република Македония се отделя от разпадащата се Югославия. Р България първа признава нейната независимост. Този акт на приятелство и добра воля обаче далеч не премахва езика на омразата. Така се стига до подписания на 1 август 2017 г. от премиерите на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев “Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония”. До ден днешен той остава само на хартия!

На базата на този договор в парламента на България е приета “Рамкова позиция относно разширяването на ЕС и присъединяването на Северна Македония”. В нея се акцентира върху премахването на “езика на омразата” и за изграждането на истински добросъседски и приятелски отношения между България и Р Северна Македония. Българската позиция може да бъде сведена до два основни постулата:

1. До 1944 г. България и Северна Македония имат обща история (датата е условна и е приета въз основа на установяването на комунистическа власт в Северна Македония).

2. Официалната норма в РСМ е прекодификация на вече създадения още през Възраждането книжовен български език, който има богата история и дълга писмена традиция, т. е. тя има политически характер.

Всичко това по никакъв начин не нарушава съвременната идентичност на днешните граждани в Република Северна Македония. Ние не оспорваме правото на всеки неин гражданин да се самоопредели по начина, по който желае и да назовава езика си, както реши. Същевременно категорично призоваваме да спре кражбата и деетнонимизацията на българска история и култура, както и постоянното използване на “езика на омразата”. Това е абсолютно недопустимо за страна, която претендира да стане членка на Европейския съюз.

В Националния кръг “За Македония” участват главно историци и филолози и това не е случайно. Тъкмо историческите и езиковите въпроси са основни в спора с войнстващия македонизъм. Още в началото на ХI в. владетелите от династията на Самуил, определян днес в РСМ като “велик македонски цар”, сами се обозначават като “българи родом”. Всички византийски и западни средновековни хронисти говорят само за Българската империя, в границите на която влизат всички македонски области.

До появата на македонизма през ХХ в. етническо понятие “македонец” не съществува. Работилите през втората половина на ХVIII и началото на ХIХ в. първи възрожденски книжовници от територията на днешна Република Северна Македония като Христофор Жефарович и Кирил Пейчинович ясно отбелязват, че пишат книгите си на “български език” и са “ревнители на Българското отечество”. Първите фолклористи от същите тези земи като братята Миладинови събират и издават сборник “Български народни песни”. Като българи се определят всички борци за освобождение на Македония от турска власт като споменатия велик национален герой Гоце Делчев.

Днес в Република Северна Македония се извършва напълно неприемлива посмъртна “денационализация” на тези колосални личности. Така например Пейчинович и Жефарович са обявени за “македонски просветители”, а събраните от братя Миладинови народни творби, дефинирани категорично като български от самите съставители на книгата, се издават като “Македонски песни”. Спорът за Гоце Делчев пък спря работата на съвместната историческа комисия, която по Договора от 2017 г. трябваше да реши спорните въпроси.

Ето защо историческата и филологическата проблематика е толкова важна! Също както и въпросите за потъпкването на правата на обявяващите се за българи в днешна Република Северна Македония. Разбира се, тяхното признаване е част от пътя, който РСМ трябва да извърви, за да може да влезе в Европейския съюз.

Накрая искаме да се обърнем към депутатите от Европейския парламент с призив да погледнат внимателно и с разбиране българската позиция, която категорично се подкрепя от 70% от българските граждани. В Европейския съюз членуват страни с велика история. Нека си представим, че някой съсед на Франция би си присвоил, например, крал Людовик ХIV или Наполеон Бонапарт. Или че някой отрече съществуването на Свещената Римска империя на германския народ.

Ако ние, българите, днес признаем неправомерните искания на РСМ, какво ще кажем на нашите деца. Нали по този начин ще ги лишим от историята на техния народ, записана не само от български, но и от византийски, старофренски, старонемски, староруски и други хронисти. А и вие самите, наистина ли искате да приемете безусловно в нашия велик съюз да влезе страна, изградила миналото си чрез кражба и фалшифициране на историята?

Убедени сме, че това не може да бъде истина! Защото противоречи на философията на самия Европейски съюз, създаден с Маастрихтския договор от 1992 г. Ние, българите, вярваме в неговите ценности и ще ги отстояваме докрай!

Източник: БТА