Пророк Захария е един от така наречени малки пророци, чиито книги са запазени в Стария Завет. Той произлизал от коляното (племето) на Леви и бил роден по време на вавилонския плен. Името Захария означава "Бог помни". Наречен е Сърповидец, тъй като имал видение, че сърп се спуска от небето като наказание за нечестивците. Заедно с пророк Агей той насърчавал евреите след завръщането им от плена (през 537-536 г. преди Христос) да възстановят храма в Йерусалим.

Захария пророкувал тържественото влизане на Спасителя в Йерусалим (преди залавянето и смъртта Му), сумата от 30 сребърника, платени на Юда като цена за предаването на Учителя, както и разпръсването на апостолите при разпятието на Голгота. Пророк Захария починал в дълбока старост в 520 г. преди Христа.

Свети Теодор произхождал от град Евхаита в област Галатия, Мала Азия. Бил военен (стратилат на гръцки означава военачалник, генерал) и служил като управител на град Ираклия, на брега на Черно море (днес град Ерегли в Турция). Той се отличавал с голяма храброст и бързо се издигнал до най-висок чин в римската войска. А понеже бил християнин, служил за пример със своята скромност и грижа за другите.

Неговият живот и добродетелите му привличали към християнската вяра жители на града и околността. Когато през 320 г. източният император Лициний организирал гонение срещу християните, чул за стратилат Теодор, че е християнин и се отвращава от идолите. Тогава Лициний заминал за Ираклия, като се надявал да принуди стратилата да се откаже от вярата си и това да въздейства на народа да не приема християнството. Но Теодор ценял вярата си в Иисус Христос повече от всичко на света. Не се пречупил и от последвалите жестоки изтезания. Лициний изпаднал в ярост и заповядал да го обезобразят, а накрая го обезглавили.