Милена Велчева представи преди дни в Пловдив книгата си „Кръвен данък”, която е сборник исторически есета. Тя е завършила история и културология в Софийския университет. От години изследва българските връзки в Италия. Живяла е и в Швейцария, откъдето често е отскачала до Апенините за по няколко дни.

През 2020-а се връща у нас, дъщеря ѝ се разболява от коронавирус и почива. Така посвещава на нея четвъртата си книга „Кръвен данък”. Първата е „Връх България” и е посветена на планината Челе ди Булгерия. Втората е „Титани и чудовища”, а третата а „Злато за смет”.

Оказва се, че в една от най-красивите и скъпи области в Италия – тази около езерото Комо, има древно българско присъствие. Това твърди Милена Велчева, а думите ѝ подкрепят историците Винченцо Дамико и Стефания Довия. На брега на езерото Комо Пърси Шели пише, че то „надхвърля всичко, което е можел да си представи като красота”.

Тук е вилата на Джордж Клуни,
а руският пропагандатор Владимир Соловьов купи 4 къщи там и сега всичките са конфискувани. Тук бе заснета част от 1. и 2. епизод на „Междузвездни войни” на Джордж Лукас, а до един обикновен дувар на 28 април 1945 г. е разстрелян Бенито Мусолини. Това е и мястото, което „Хъфингтън Пост” обяви за „най-красивото езеро в света”.

Точно в този район се намира голямото село Булгарограсо. Жителите му са почти 3 хиляди души. Има още едно село с български произход – това е Булгарело. Според Винченцо Дамико Булгарограсо е наследник на едно от многобройните поселения на Алцековите прабългари в Северна Италия и по-специално Ломбардия. А Милена е убедена, че името му означава „Български градец”.

През 2019 г. няколко пъти пътувала до него. Тогава се свързала с кмета му Джан Паоло Козини. Той ѝ направил лошо впечатление. „Това е човек, който работи в близкия швейцарски кантон и по съвместителство се явява в събота като кмет. Беше човек зуек –

от типа на българските селски администратори.
Нещо „търчи-лъжи”, разказва Милена Велчева. Село Булгарограсо не е красиво, защото цялата област е застроена „до невъзможност”. Селата, според нея, са едно върху друго – не е останала никаква природа. Старите сгради са били съборени и на тяхно място са построени нови.

„Срещнах се с кмета и със секретарката му – някаква „дотореса”. И тя ми направи лошо впечатление. Но библиотекарката Микела Отис взе присърце търсенията ми. Тя ме запозна с младата историчка от Миланския университет – Стефания Довия, която е писала историята на своето село, като казва, че са наследници на българите, които са „хуни“. Днес има една дискусия, която придава друга представа за хуните”, подчертава Милена. Според нея хуните са тракийското племе гети, защото на санскритски език името „гети” означава „конници“.

Стефания е написала кратка брошура за произхода на селото. Там пише, че до 10. век в района на езерото Комо е

имало графство, което се казвало „Балгария”.
„Не е „Булгария”, както е днес на италиански, а „Балгария“. Попаднах на една книга – история на Булгарограсо от журналиста Клеричи. Той твърди пък, че топонимът няма връзка с българите, а е дошъл от името на някакъв средновековен аристократ”, спомня си Милена Велчева.

Тя живее в Италия години. След това отива в Швейцария. Обиколила е десетки италиански селища, за които се предполага, че имат български корени. Първото ѝ обаче е Челе ди Булгерия в Кампания през 2005 година. Преди това прочела статия на посланика ни за него. Планината до него преди се е казвала Монте ди Булгария.

„Когато отидохме в това село, първата сграда, в която влязохме, бе нещо като бакалия. Това е отдавна забравен мирис – удари ни в носовете. Продавачката пита: Вие какви сте? Българи сме. А тя: Вие сте българи, но ние също сме българи!”, разказва тя.

Целенасочено започнала да се занимава с българските селища в Италия, когато живее в Швейцария, в италоезичен кантон. Оттам като от щабквартира започнала да пътува за по няколко дни до Италия.

Не може да забрави пътуването си в Северна Италия и до село Рокапорена до Перуджа. Доста смело твърди, че името му идва от тракийското „разпорена скала”.

„Умбрия е родната област на император Веспасиан. Отидох специално, за да видя селото на светицата Санта Рита.

Тя е светицата на невъзможните казуси
Когато някой е неизлечимо болен, тя му помага. Като отидеш на поклонение и ѝ се помолиш, тя ти помага. Света Рита губи двете си деца от чума и отива в един манастир. Сега лежи в него в кристален ковчег”, обяснява Милена Велчева.

Град Караваджо до Милано също е с български произход. От него произхожда известният художник Микаланджело Меризи. „Името на селото означава “ кораб “ – „коровоз“, пише в една от статиите си Милена.

Траките дали името на Ботуша
Милена Велчева смята, че българската връзка на Ботуша не е само Алцек. Италиански хроникьори го наричат „принц” или „ре /крал/ де булгаро”. „Първо е бил в Северна Италия, а след това е слязъл на юг. Още в дълбока древност Италия е заселена от трако-пеласгите.

Общоприетото обяснение за името „Италия” е, че то идва от „Виталия” – страната на кравите. Милена Велчева обаче не е съгласна с това. Според нея името идва от тракийския цар Итал, който още в бронзовия век се заселва със своите траки на полуострова.

„Витело” е теле, но откъде идва самото име? Идва от цар Итал, който отива и със своя народ заселва Апенинския полуостров. Преди него има авзони, които също са с тракийски-пеласгийски ген. Тоест трако-пеласгите заселват този полуостров и островите около него. Първо ги наричат „авзони” – такива, които отглеждат лозята и правят вино. Итал е син на Енотър, а той е син на Ликон, а той е син на Пеласг, цар на Аркадия. Целият народ произлиза от Балканите”, разказва тя.

Според нея тук за гърци не можем и да говорим. Те идват някъде през 9. век преди Христа и се заселват в Гърция и по островите, пише „Марица“.

Интересното е, че думите ѝ се подкрепят от писанията на Софокъл, Тукидид и Плутарх. Те твърдят, че тирсените, които живеят в Италия и Гърция, и пеласгите са един и същ народ. В „Енеида“ на Вергилий има следния текст: „Пеласгите древни някога първи владели латинската област…“.