Международен форум „Архитектура и политика през ХХ век – от изобретение до културно наследство" бе открит днес в Националния дворец на културата от френския посланик Флоранс Робин, министърът на културата Атанас Атанасов и от кмета на София Йорданка Фандъкова . Събитието, което се провежда днес и утре, е организирано от Френския институт в България.

Днес форумът е в зала 8 на Националния дворец на културата (НДК), а утрешните заседания ще са в сградата на Българска телеграфна агенция (БТА). Той е част от българската програма на френското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Посланик Флоранс Робин отбеляза, че проблемът със защитата на културното наследство днес е важен за Югоизточна Европа и затова трябва да се даде думата на архитекти, специалисти по историята на ХХ в. и на архитектурата, социолози, учени и изследователи, дошли от цяла Европа, за да хвърлят светлина и представят своите разсъждения по въпросите. Тя поясни, че целта на френското председателство е да работи за това Европа да стане суверенна и човечна общност, която не крие своето разнообразие. Европа може да се изгради и евентуално да се разшири, но това не трябва да бъде за сметка на заличаването на нейното минало, смята тя. По думите ѝ Старият континент трябва да превърне това свое минало в основа за бъдещата си идентичност. Да говорим за Европа, това значи да говорим за младостта и нейната идентичност, каза още Робин. Тя отбеляза, че ако Френският институт е в основата на този форум, неговата подготовка е европейска – 22-ма специалисти от 12 страни от целия континент участват в него. Тя благодари на кмета на София, както и на ръководителите на НДК и БТА, че са се съгласили да бъдат домакини на събитието.

Кметът на Столична община Йорданка Фандъкова изрази радостта си, че София е част от фестивала „Нов европейски Баухаус“, който се организира в Брюксел със съпътстващи прояви в цяла Европа. Интегрираният подход, насочен към хората и опазването на околната среда, е това, което за всички нас е важно за трансформацията на нашия град, каза тя. Фандъкова допълни, че ако движението Баухаус е било създадено навремето със стремежа за хармония и баланс между дизайна и формата в съответствие с принципа „формата следва функцията“, то с Новия европейски Баухаус целта е да се направи зелена трансформация. Форуми като днешния, убедена съм, ще бъдат изключително полезни в тази насока, каза тя.

Фандъкова напомни, че София, като град с хилядолетна история, притежава голямо архитектурно наследство. Целта е да опазим всичко, което можем и да възстановим наследството на София – задача, изключително трудна по много причини, посочи тя. По думите ѝ институциите трябва да намерят работещия механизъм, с който може да се гарантира това възстановяване. Тя разказа, че преди няколко години са започнали работа с Трети район в Париж – Маре, по отношение на опазване на архитектурното наследство на един от районите на София - около Женския пазар. До момента по този проект са възстановени над 40 сгради, което е пример, че процесът е възможен, каза Фандъкова.

Столичният кмет разказа, че са помислили и за подкрепата на гражданите, защото само санкциите няма да свършат достатъчно работа. По програмата за съхраняване на историческо наследство на София се финансира изготвянето на проекти за възстановяването на сгради, като за три години вече 12 здания са одобрени за подкрепа, обясни кметът. Тя посочи, че са говорили с министъра на културата Атанас Атанасов да обединят усилията си и да направят съвместна програма, по която Столичната община да финансира проектирането, а Министерството на културата (МК) да подкрепи възстановяването и реставрацията. По думите ѝ това е моделът, който би бил изключително полезен за гражданите. Без източник на финансиране, ако разчитаме само на санкциите и на възможностите на собствениците, опасявам се, че ще ни трябват още десетилетия, а през това време можем да загубим много ценни сгради, каза още Йорданка Фандъкова.

Министърът на културата Атанас Атанасов отбеляза, че форуми като днешния са безценни. Убеден съм, че темите засягат интересни и значими от научна гледна точка проблеми в областта на архитектурата, опазването на културното наследство, историята и урбанизма на отминалия ХХ в. Като положителен отчитам факта, че настоящата конференция ще ни даде възможност да направим ретроспекция както на промените в архитектурата по време на различните политически управления, така и на тяхната оценка от обществеността, каза още той. Според него от този форум ще излязат много добри идеи за това как могат да се решат много предизвикателства. И защо не започвайки точно от НДК, попита той.

Народният представител проф. Георги Михайлов напомни, че една от най-емблематичните сгради на София е тази на парламента, която е построена през 1884 г. по проект на архитекта Константин Йованович и благодарение на даренията на много българи. Той отбеляза, че в основите ѝ има надпис с пожелание тя да допринесе за равенството и за славата на българския народ. Това послание е винаги актуално и до днес, каза още той.

Лориан Бертран, член на кабинета на еврокомисаря Мария Габриел, по видеоконферентна връзка от Брюксел посочи, че архитектурата въплъщава и засилва политическите и икономическите възможности на човечеството. Архитектурното наследство на ХХ в. носи често болезнени и спорни спомени от близкото минало, което е трудно да се осмисли, но то свидетелства и за невероятната находчивост на творците, каза тя. Според Бертран и Новият европейски Баухаус се вдъхновява от това наследство. За да се справим с едновременните кризи на жилищната недостатъчност и климатичните промени, ние трябва да приемем колкото се може по-трайна рамка, посочи тя. С наградите на Новия европейски Баухаус, които ще бъдат връчвани всяка година, се надяваме да стимулираме изграждането на сгради в нов контекст, отбеляза още Лориан Бертран.

Генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев посочи, че за БТА е голяма чест, че целият втори ден на този форум ще се състои в нейната сграда. Завиждам на много от вас, които за първи път утре ще влезете в това забележително здание и ще изживеете онова, което аз изживях преди много години, когато като стажант репортер влязох в него, каза той. Вълчев допълни, че това е един от символите на София, един превъплътен образ на това, за което ще се говори – Новия европейски Баухаус.

БТА през 2023 г. ще отбележи 125 години от създаването си, половината от тях сме прекарали в настоящата сграда, създадена от арх. Евгени Зидаров, добави той. Най-важното в този форум, според Вълчев, е една вечна дискусия за трудния избор за построеното от предците вчера и прагматичните нужди на днешните хора – дебат, който се води от хилядолетия. Той напомни за огромния дебат в края на миналия век какво да се прави с мавзолея на големия комунистически лидер Георги Димитров, който в края на краищата беше разрушен. Този дебат продължава за Паметника на Съветската армия, допълни Вълчев. Той отбеляза, че неговият отговор на въпроса какво трябва да се прави с наследството, което сме получили, е да не сме като тези, които отричаме. Но трябва да търсим и прагматични решения, допълни генералният директор на БТА.

Форумът си поставя за цел да се изправи лице в лице с някои от най-значимите експерименти, провели се в Европа между края на Първата световна война и края на Студената война, като подчертае сложните връзки между дискурсите и политическите стратегии, но също така и промените в изразния и строителния речник, за които свидетелстват, измежду други явления, монументалните сгради, обичайно свързвани с тоталитаризма.

В рамките на събитието ще бъдат показани линиите на приемственост и разломите, разпознаваеми между 20-те и 80-те години на миналия век. Ще бъде разгледан и начинът, по който много от най-забележителните архитектурни творби се превърнаха в обекти на наследството, понякога след ожесточена полемика, тъй като така може да бъде измерена съпричастността на гражданите към работата на архитектите и към стойностите, които въпросните творби олицетворяват.

Форумът се организира в партньорство с Народното събрание, Министерството на културата, Столичната община, СУ „Св. Климент Охридски“, Дома на науките за човека и обществото, УАСГ, Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Камарата на архитектите в България, ИКОМОС България, Гьоте институт – София, Института Сервантес – София, Италианския културен институт – София, Румънския културен институт, Френския институт в Сърбия, Френския институт в Хърватия и Посолството на Франция в Албания. В програмата са включени доклади на учени от Франция, България, Австрия, Румъния, Италия, Украйна, Албания, Германия, Полша, Унгария Сърбия и др.