История на дамските бански
В античността голото човешко тяло не било срамно. По-късно хората започнали да носят дрехи не само за да се стоплят или да се скрият от палещото слънце, но и за да не бъдат голи.
Още в Древен Рим има прототипи на модерни бански костюми. Горната част няма закопчалки, а е завързана на възел. Това се доказва от оцелелите от онова време мозайки. Жени и мъже плуват заедно във водоеми, носят плажни костюми, наподобяващи парче дълъг плат с дупка за главата.
През Средновековието общественото къпане не се практикува. Хората използвали водоемите с чисто практическа цел - да се измият, тъй като не всеки имал вана за къпане, а дървата за огрев за подгряване на водата били скъпи. Поради това хората се къпели много по-рядко от днес, а миенето било истински празник за тях.
През XVIII век, когато първите курорти започнали да се появяват в Европа, имало нужда от дрехи за баня. На мъжете и жените обаче било забранено да плуват заедно. А дамският „бански” от онова време представлявал дълга рокля със затворена яка, корсаж и понякога дори кринолин. На главите си жените носели шапки, под банския - ленени чорапи и платнени обувки.
За да не се вдига подгъвът на роклята, дамите връзвали различни метални предмети за нея. Концепцията за „плуване” в пълния смисъл на думата не съществувала по това време. Хората просто вървели по водата близо до брега, плискали се и се обливали с вода. Въпреки странното къпане, в края на краищата, мократа рокля подчертавала женската фигура.
През XVIII и XIX век
нашумяла специална машина за къпане,
която можело да се вкара във водата заедно с къпещия се. Дамата се преобличала в нея, потапяла се в морето, качвала се отново и после машината била изтегляна на сушата. Това се вижда на пощенски картички от края на XIX век.
Именно тогава плуването е обявено за официален спорт на Олимпийските игри. Следователно възниква въпросът за необходимостта от по-удобна форма на облекло. В началото на XX век банският костюм е значително опростен. Става доста по-къс, изчезват много декоративни елементи.
С течение на времето модата за къпане започва да отразява спортните тенденции. Тогава идва преломният момент и жените най-накрая могат да покажат своята индивидуалност и да изразят виждането си за плажна мода. Много бански костюми от това време са по-скоро минирокли, украсени с бродерия, апликации, колани, ресни и други декоративни елементи.
През 30-те години на миналия век плажният тоалет придобива формата на бански от една част с къси панталони. През 40-те години се появяват и други вариации.
Първата версия на бански от две части (1942 г.)
Интересен вариант на отделен бански, датиращ от 1942 г., е снежнобял комплект от елече с панделка и високи шорти с връзки отстрани. Подобни тенденции могат да се проследят и в модерната плажна мода на последните ревюта. И все пак, почти до средата на миналия век, банският костюм покривал по-голямата част от тялото.
„Раждането” на бикините (1946 г.)
На 5 юли 1946 г. светът на плажната мода е разтърсен от истински шок. Модна къща Christian Dior, представлявана от дизайнера Луи Реар, представя модел на изцяло нов бански. Модното облекло е обявено за неприлично, тъй като разкрива почти цялото тяло.
Но основната интрига на тази новост е името. Казват, че модният дизайнер попаднал на вестник със сензационна публикация за американските ядрени опити през 1945 г. Атомна бомба била хвърлена върху красив атол в Тихия океан, наречен Бикини.
Бриджит Бардо обичала да се разхожда по плажовете на Сен Тропе по бански с бикини и много жени се вдъхновили от нея.
През 1959 г. на етикетите на банските костюми се появила нова дума - спандекс (познато днес като еластан, или ликра). Това е синтетично влакно, което значително облекчава банския, а стегнатостта на женските форми се увеличава. Плетените бански костюми също били актуални тогава.
Модното колело явно вече се е превъртяло на цял оборот, тъй като в наши дни отново се котират оскъдните бански, наподобяващи парчето плат от древността. Естествено, много по елегантни.
Източник: Bild der Frau
Comments
comments powered by Disqus