От близо

Археолози откриха неизвестна крепост в древната арменска държава Урарту

Снимка от открити източници / Урартска крепост в Тушпа, на скалата Ван / © wikipedia.org
Археолози, ръководени от професор Рафет Чавушоглу, проведоха проучвания около езерото Ван. Те изкачили връх Кара-Даг (Черна планина) на височина 3300 метра, за което дори се нуждаели от помощта на професионални алпинисти.

Там археолозите открили крепост, чието изграждане се приписва на периода, когато това солено езеро е било център на земите на древната арменска държава Урарту. По пътя към върха се натъкнали на над километър дълга отсечка от древния път. Ширината му е около три метра.

Самата крепост е дълга около 70 метра и широка около 30 метра. Стените са вкопани в скалите, което е типично за урартските крепости. Много интересна находка е резервоарът за вода с диаметър седем метра. Той е издълбана в скалата, след което е облицован със слой камъни, навярно за филтриране.



Крепостта е използвана и след падането на Урарту. Например, същата цистерна за вода очевидно е била приведена в употреба по-късно. По стените й са открити следи от разтвор, който археолозите приписват на ранното средновековие. Открита е и много керамика от желязната епоха до късното средновековие.

С какво е привлекателно това място? На първо място, абсолютна непревземаемост. Първо, високо е. Второ, от четирите страни на крепостта има скали, само един път води до нея. Почти невъзможно е да се превземе.

Малко по-надолу по склона археолозите откриват лошо запазени обекти, които професор Чавушоглу интерпретира като останки от урартско селище. В тази връзка той предполага, че в крепостта, която някога е действала като административен център, са живели представители на управляващата класа на Урарту. А в селището долу – тези, които са им служили.

Самото формиране на Урарту като държава, а не съюз на племена, станало възможно, когато хората усвоили желязото и се научили как да строят крепости. Преди това те страдали от редовни хищнически набези в тези земи на асирийците. Никой в ​​Мала Азия не можел да се противопостави на военната мащ на Асирия по това време. Затова урартите избрали пътя на отбраната.

Всичките им крепости са построени на значителни възвишения, които са много в Арменските планини. Например Тушпа (съвременният град Ван), столицата на Урарту по време на неговия разцвет, е построен върху скалата Ван, която е висока 1800 метра.

По-късно, вече по време на упадъка на държавата, цар Руса II премества столицата в Русахинили, също построен върху скала. И дори последната урартска крепост Тейшебайни някога се е намирала на хълма Кармир Блур (покрайнините на съвременен Ереван).

Урартите традиционно са поставяли крепостите си на хълмове, но никога досега археолозите не са ги откривали толкова високо. Най-вероятно непревземаемостта на крепостта и възможността за добър преглед на околностите на Ван, по бреговете на който минавал стратегически важен древен път, повлияли на факта, че дори след упадъка на Урарту, крепостта е използвана през много векове.

След упадъка на Урарту, през 8 век пр.н.е., земите около Ван са отстъпени на персите, но са управлявани от арменски сатрапи от династията на Еревандидите. Районът, привлекателен от гледна точка на търговията процъфтява при Тигран Велики. След неговите завоевания, по време на които Велика Армения става най-силната държава в Западна Азия, районът около езерото Ван е активно застроен: населението нараства (включително поради имигранти), търговията процъфтява, строят се пътища.

: Edition ESOREITER

Елена Фотева

viapontika@viapontika.com

Елена Фотева е дългогодишен фоторепортер и журналист, работила във вестниците "Свободен бряг" и "24 часа". Нейни теми са: звездните влияния и астрологията, опазването на природата, археологията, пътешествията и културните събития.

Comments

comments powered by Disqus