С официални чествания и тържества в цялата страна българите отбелязват Националния празник - 3 март, честваме 144 години от Освобождението на България от османско владичество. Основните празненства ще бъдат в столицата, а чествания ще има във всички градове в страната.

Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова ще участват в церемонията по издигане на националното знаме на България пред Паметника на Незнайния воин в София, където ще отдадат почит пред паметта на загиналите за свободата на България.

От 18.30 часа на площад „Народно събрание“ ще се проведе тържествената заря-проверка по повод Националния празник на България. Президентът Румен Радев ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия. В 18.40 часа държавният глава ще произнесе слово. В церемонията ще участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.

Министър-председателят Кирил Петков ще участва в тържественото честване на връх Шипка по случай националния ни празник - Трети март и отбелязването на 144 години от Освобождението на България.

Председателят на Народното събрание Никола Минчев и народни представители ще участват в тържественото честване на връх Шипка на националния празник - 3 март, и отбелязването на 144 години от Освобождението на България. Председателят на парламента и депутати ще присъстват на тържествената заря-проверка в София, от 18.30 часа на площад „Народно събрание“.

На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, с който се слага край на Руско-турска война (1877-1878 г.) и е обявено освобождението на България от османско владичество.

Датата бележи начало на Третата българска държава.

Санстефанският мирен договор е подписан на 19 февруари (3 март по нов стил) 1878 г. в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой), близо до Истанбул, между Русия и Османската империя.

Българският народ оказва огромна помощ за крайната победа в Руско-турската война. Българското опълчение, създадено от руското командване, участва в най-важното и съдбоносно сражение ​- героичната защита на прохода Шипка през август 1877-а.

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея.

Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, "в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград", по думите на ген. Радецки.

След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.

Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.

Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 г. Паметникът е завършен през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх "Свети Никола" е тържествено открит от цар Борис III. Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.