Любопитно
Археолозите проучващи средновековният град Русокастро откриха нов ценен артефакт
Археолозите проучващи средновековният град Русокастро откриха нов ценен артефакт
Аархеолозите, проучващи средновековният български град Русокастро откриха нова ценна находка.
При разкопките на укрепеният проход с кула-кладенец те попаднаха на добре запазено пирамидален бронзов печат.
Това е печат, принадлежал на представител на елита в средновековния град. Той може да е бил аристократ, духовно лице или богат търговец, водещ кореспонденция с различни хора на Балканите.
Печатът не е принадлежал на представител на държавната аристокрация – при тях се надписвала титлата на притежателя му, което липсва при новооткритата находка от Русокастро.
Подобни печати са известни най-вече от Североизточна България. Там те масово навлизат в края на IX и особено през X и XI в., под влияние на традицията във Византия, която от своя страна продължава римските стандарти при водене на кореспонденция. От това време е известен дори личния печат на цар Симеон Велики, изработен от лазурит. Подобни подпечатващи средства обаче се използват и по-късно, през XII-XIV в.
Археолозите, проучващи средновековния град Русокастро припомнят, че тук са открити многобройни находки от Първото българско царство – керамика, апликации от войнишки колани, дори един амулет с руни.
Печатът от Русокастро е с изящна пирамидална форма. Дръжката му завършва с ухо, през което е минавала верижка или кожен ремък за провесване на шията. Надписното поле е квадратно, с размери 9 х 9 мм. Върху него майсторски е гравиран човешки бюст във фас. Изобразени са лицето и дълга дреха, за която археолозите първоначално не изключват да е расо. Напълно възможно е притежателят на печата да е духовно лице, но това е все още в сферата на хипотезата. Проучванията върху находката продължават.
При разкопките на укрепеният проход с кула-кладенец те попаднаха на добре запазено пирамидален бронзов печат.
Това е печат, принадлежал на представител на елита в средновековния град. Той може да е бил аристократ, духовно лице или богат търговец, водещ кореспонденция с различни хора на Балканите.
Печатът не е принадлежал на представител на държавната аристокрация – при тях се надписвала титлата на притежателя му, което липсва при новооткритата находка от Русокастро.
Подобни печати са известни най-вече от Североизточна България. Там те масово навлизат в края на IX и особено през X и XI в., под влияние на традицията във Византия, която от своя страна продължава римските стандарти при водене на кореспонденция. От това време е известен дори личния печат на цар Симеон Велики, изработен от лазурит. Подобни подпечатващи средства обаче се използват и по-късно, през XII-XIV в.
Археолозите, проучващи средновековния град Русокастро припомнят, че тук са открити многобройни находки от Първото българско царство – керамика, апликации от войнишки колани, дори един амулет с руни.
Печатът от Русокастро е с изящна пирамидална форма. Дръжката му завършва с ухо, през което е минавала верижка или кожен ремък за провесване на шията. Надписното поле е квадратно, с размери 9 х 9 мм. Върху него майсторски е гравиран човешки бюст във фас. Изобразени са лицето и дълга дреха, за която археолозите първоначално не изключват да е расо. Напълно възможно е притежателят на печата да е духовно лице, но това е все още в сферата на хипотезата. Проучванията върху находката продължават.
Comments
comments powered by Disqus