През III век по времето на император Проб (276-282 г.) в Антиохия Сирийска управлявал фанатикът езичник Атик, наричан Илиодор.

Веднъж, когато в град Дафна, предградие на Антиохия и известно средище на езическите култове, се провеждали тържества с жертвоприношения на древногръцкия бог Аполон, там пристигнали по своя работа двама християни, Трофим и Саватий, които били видни и знатни граждани.

Пищното празненство било придружено от различни безнравствени действия на идолопоклонниците.

А понеже имало заповед всички граждани да участват в тези тържества, някой забелязал, че Трофим и Саватий не участвали в празника и донесъл на властите за това нарушение на заповедта. Съобщили за тях на Илиодор и непокорните граждани били изправени на съд. Наредили им да се отрекат от вярата си и да се включат в тържествата и почитта към Аполон. Но и двамата отказали да се подчинят на тази заповед и да участват в скверното празненство.

Затова независимо от знатното им положение владетелят наредил да ги затворят в тъмницата, където ги подложили на ужасни мъчения.

Трофим бил жестоко бит, но понеже оставал твърд в предаността си на вярата, Илиодор решил да го изпрати при владетеля на област Фригия Дионисий, още по-безмилостен гонител на християните. А сам се заел да убеждава Саватий да се откаже от вярата си в Христос. Но убежденията и обещанията не помогнали, затова управителят разпоредил да го изтезават, докато се подчини. Но сред ужасните мъчения Саватий издъхнал.

Във Фригия владетелят затворил Трофим и го подложил на нови мъчения.

В затвора идвал виден гражданин и таен християнин на име Доримедонт, който се грижел за мъченика Трофим. Но тиранинът научил за това и подложил мъчениците на още по-големи изтезания. Накрая ги обезглавили с меч.