България отбелязва днес Деня на Независимостта, обявена на 22 септември 1908 година. За събитието тогава пишат и световните медии. В бюлетините на БТА, налични в Историческия архив на медиата, същата година четем как се отразява тази паметна за българите дата.

23 септември 1908 г.

Лондон, "Ройтерс": (…) От Вашингтон съобщават на "Дейли Крониклъ", че правителството на Съединените щати ще припознае независимостта на България щом положението ѝ се установи на по-здрави основи. Многобройни телеграми описват възторга на българите, живущи в тази страна. Щом пристигна новината за прокламирането на независимостта българите, живущи в Америка, започнаха да събират пари на тези, които желаят да се завърнат в отечеството си и да постъпят във войската в случай на война".

Виена: "Винеръ Тагблатъ" казва, че „прокламирането на независимостта на България е едно формално потвърждение на положението на нещата. Не могат още да се предвидят последствията, но дипломатическите кръгове във Виена са склонни да вярват, че Турция няма да обяви война“.

"Цайтъ" писали, че българският народ още от създаването на княжеството изпъкна като един здрав елемент, който благодарение на една упорита работа укрепна до толкова, щото сполучи да образува от своята страна една от най-добре организираните държави на Балканите. Убедени в своето право, българите оставиха на заден план международното право. "Цайтъ" вярва, че мирът няма да бъде нарушен".

Цариград: "Още вчера се разпространи слухът за провъзгласяване на българската независимост. Великият везир работи цялата нощ. Министърът на външните работи Тефик паша посред нощ отиде през Босфора в английското, руското и германското посолства, за да се съветва. Посланиците обаче му заявиха, че те нямат никакви известия за предстоящото събитие и му обещали да запитат. Около 3 часа след пладне Портата получи една депеша, с която се съобщаваше за провъзгласяването на българската независимост".

Цариград: "Днес на Портата живо се говори върху провъзгласяването на българската независимост както и върху босненския въпрос". (…)

"В уводната статия на "Серветифинунъ", вечерното издание, се говори върху провъзгласяването на българската независимост, както и за слуха за присъединението на Босна към Австрия. (…) В умерените турски кръгове се изказва възгледът, че Турция трябва да се въздържи от един въоръжен конфликт с България, вследствие провъзгласяване нейната независимост, поради вътрешното положение на страната, поради слабата морална и материална страна на армията, както и в интерес на новия режим. Турция трябва да се облегне на решенията, които ще вземат силите по повод станалото събитие в България. Изглежда, че този възглед на умерените турски кръгове е преобладаващ".

24 септември 1908 г.

Париж ("Хавас"): "Станчов се е срещнал тази сутрин с Пишон. След като е обявил официално провъзгласяването независимостта на България, той е заявил, че България няма никакви войнствени намерения, но иска да запази своята независимост и твърдо се надява, че тя ще бъде припозната от силите, без да се наруши мира".

***
В бюлетина на БТА откриваме и сведения за телеграмата на цар Фердинанд до султана.

Цариград: Според една версия телеграмата гласяла, че понеже българското население единодушно иска провъзгласяването на царството, Фердинанд заявява, че е бил принуден да приеме това решение и по-нататък уверява султана, че в бъдеще ще продължи добрите отношения с отоманското правителство, като се надява, че прогласеното царство ще бъде утвърдено.

"Според "Икдамъ" в отговора си до цар Фердинанд Портата енергично протестира против този акт. Същият вестник съобщава, че понеже силите, подписали Берлинския договор, са заинтересовани в този въпрос, те са поканени на конференция, за да изкажат мнението си“.
***
София, 10 април 1909 г.

Телеграма от Лондон: Силите ще признаят независимостта на България непосредствено след като получат съобщения за сключване на Руско–Турско–Българското споразуме

Източник: БТА