Край бреговете на Дахаб в Египет има дупка, подобна на пещера, която се простира на повече от 100 метра в дълбините на Червено море. Заобиколена от корали и рифови риби, с впечатляваща арка в стил катедрала, естествената красота на Синята дупка продължава да примамва безброй гмуркачи към сигурна смърт. Хората са нарекли това място „гробището за гмуркане“, пише esoreiter.



Около 40 водолази са загинали в района около ямата, според официалната статистика, но действителният брой на жертвите може бе е 200. Близо до входа са поставени плочи, отдаващи почит на многото водолази, които са се опитали да прекосят подводната пещерна система.

Все още не е ясно какво прави Синята дупка най-опасното място за гмуркане. Смята се, че всичко е в геоложката структура на дупката.

Плитък 6-метров вход, наречен "седло", се намира близо до брега на Дахаб и слиза право на 120 метра. Тунелът, наречен "Арка", е на 55 метра надолу по стената, отдалечавайки се от отвора.
Друг висок 65 метра тунел и дълъг 26 метра, е описан като нещо подобно на подводна катедрала.

Въпреки (или може би поради) зловещата си репутация, Синята дупка е невероятно популярно място за гмуркане и изследователите се гмуркат в нейните дълбини почти всеки ден.

Някои търсачи на силни усещания все още са решени да преминат през целия тунел, довел до много смъртни случаи.

Тарек Омар, жител на Дахаб, започва да изследва дупката през 1992 г. Малко след това, през 1997 г., той започва да вади телата. С течение на времето броят на телата, извадени от Омар от дълбините, нараства и местните го наричат ​​„събирача на кости“.

Някои от местните водолази и инструктори, работещи в района, предполагат, че огромният брой смъртни случаи се дължи на липсата на знания и опит на някои хора, които искат да се спуснат в Синята дупка.

Сложността на тази геоложка структура създава свои собствени проблеми за водолазите. Дълбочината на входа на арката е трудна за определяне. Ако водолазите пропуснат входа и продължат да се спускат до 120 метра, те могат да се поддадат на азотна наркоза, което причинява физическо и психическо увреждане.

Подценяването на огромната дължина на тунела, съчетано с допълнителната енергия, необходима за плуване срещу теченията от открития океан, води до това, че водолазите понякога остават без кислород, когато се опитват да избягат през арката.

Синята дупка отне живота на много опитни и обучени водолази. Но тъй като броят на посетителите не изглежда да намалява, Синята дупка ще остане най-опасното място за гмуркане на Земята.