Любопитно
Нобеловата награда за литература е с неясни критерии
Нобеловата награда за литература е с неясни критерии
Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. Присъжда се от Шведската академия по литература в Стокхолм. В периода 1901 - 2017 година отличието е връчвано 110 пъти, съобщи Nobelprize.org.
Нобелова награда за литература не е присъждана през 1914, 1918, 1935, 1940-1943 година.
Носителите на Нобелова награда за литература са 117 . Само 4 пъти в историята на наградата - през 1904, 1917, 1966 и 1974 г., с нея са удостоявани по двама творци. Нито един път един и същ автор не е получавал два пъти Нобелова награда за литература.
Най-младият лауреат на наградата е британският писател и поет Ръдиърд Киплинг. Той я получава през 1907 г. за "Книга за джунглата", когато е 42-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг . През 2007 г., когато й е присъдена Нобеловата награда, тя е на 88-годишна възраст.
От всичките 117 носители на Нобелова награда за литература 16 са жени. От тях първа е шведската писателка Селма Отилиана Лувиса Лагерльоф, а последната е полската писателка Олга Токарчук.
Пръв лауреат на Нобеловата награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом.
Двама души се отказват да получат Нобеловата награда за литература - руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г.
Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г. (по това време е министър-председател на Великобритания). През периода 1945-1953 година той е номиниран за наградата за литература 21 пъти, а два пъти за Нобелова награда за мир.
Арман Сюли-Прюдом, Рудолф Ойкен, Паул фон Хайзе, Рабиндранат Тагор, Синклер Луис, Теодор Момзен, Луиджи Пирандело, Пърл Бък, Бъртранд Ръсел и Уилям Фокнър са някои от авторите, които са наградени с Нобелова награда за литература още след първата номинация.
Най-често носителите на Нобелова награда за литература пишат на английски език - 29. Следва френският - 14, немски - 13, испански - 11, шведски - 7, италиански - 6, руски - 5.
През 2018 г. не беше присъдена Нобелова награда за литература и през 2019 г. бяха обявени двама лауреати. Шведската академия взе такова решение, защото броят на членовете й намаля, както и доверието в нея, след разкрития за сексуални посегателства и финансови злоупотреби.
Заради скандалите, през 2018 г. Шведската академия създаде нов Нобелов комитет по литература съвместно с Нобеловия фонд. Той се състои от петима членове на академията и петима експерти - критици и издатели.
В завещанието си Алфред Нобел посочва, че лауреатът за литература трябва да отговаря на определени критерии. Сред тях много дискусии предизвикват изискванията „да е допринесъл най-голяма полза за човечеството“ и да твори „с висши идеали“. В първите години на наградата „идеализмът“, посочен от Нобел, се интерпретира стриктно и тъй като по това време привържениците на консервативния идеализъм считат за свещени църквата, държавата и семейството, това води до присъждането на награди на лауреати като Бьорнстерне Бьорнсон, Ръдиард Киплинг и Паул фон Хайзе.
Постепенно този критерий започва да се интерпретира по-гъвкаво: през 20-те години на XX век „идеализмът“ се тълкува по-широко като „широкосърдечна човечност“ и наградата получават писатели като Анатол Франс, Джордж Бърнард Шоу и Томас Ман. През 30-те години на XX век „най-голямата полза за човечеството“ се тълкува в смисъл на писатели, чиито творби со общодостъпни, и са наградени автори като Синклер Луис и Пърл Бък. От 1946 г. обновената Академия променя фокуса и започва да награждава литературни пионери като Херман Хесе, Андре Жид, Т. С. Елиът и Уилям Фокнър.
От тогава „най-голямата полза за човечеството“ се тълкува по-широко. От 70-те години на миналия век Академията често обръща внимание на важни, но неизвестни в международен план писатели, награждавайки писатели като Исак Башевис Сингер, Одисеас Елитис, Елиас Канети и Ярослав Сейферт.
От 1986 г. Академията признава международния хоризонт в завещанието на Нобел, което отхвърля всякакви съображения за националността на кандидатите, и награждава автори от цял свят като Уоле Шоинка от Нигерия, Нагиб Махфуз от Египет, Октавио Пас от Мексико, Надин Гордимър от Южна Африка, Дерек Уолкът от Сейнт Лусия, Тони Морисън, първият афроамериканец в списъка, Кензабуро Ое от Япония и Гао Синдзян, първият лауреат, който пише на китайски. През 2000-те наградата отива при В. С. Найпол, Марио Варгас Льоса и китайския писател Мо Йен, но политиката на „награда за целия свят“ е по-малко забележима, тъй като Академията е награждавала предимно европейски и англоезични писатели от западната литературна традиция. През 2015 г. за първи път е присъдена награда на автор на нехудожествена литература на Светлана Алексиевич.
Нобелова награда за литература не е присъждана през 1914, 1918, 1935, 1940-1943 година.
Носителите на Нобелова награда за литература са 117 . Само 4 пъти в историята на наградата - през 1904, 1917, 1966 и 1974 г., с нея са удостоявани по двама творци. Нито един път един и същ автор не е получавал два пъти Нобелова награда за литература.
Най-младият лауреат на наградата е британският писател и поет Ръдиърд Киплинг. Той я получава през 1907 г. за "Книга за джунглата", когато е 42-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг . През 2007 г., когато й е присъдена Нобеловата награда, тя е на 88-годишна възраст.
От всичките 117 носители на Нобелова награда за литература 16 са жени. От тях първа е шведската писателка Селма Отилиана Лувиса Лагерльоф, а последната е полската писателка Олга Токарчук.
Пръв лауреат на Нобеловата награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом.
Двама души се отказват да получат Нобеловата награда за литература - руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г.
Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г. (по това време е министър-председател на Великобритания). През периода 1945-1953 година той е номиниран за наградата за литература 21 пъти, а два пъти за Нобелова награда за мир.
Арман Сюли-Прюдом, Рудолф Ойкен, Паул фон Хайзе, Рабиндранат Тагор, Синклер Луис, Теодор Момзен, Луиджи Пирандело, Пърл Бък, Бъртранд Ръсел и Уилям Фокнър са някои от авторите, които са наградени с Нобелова награда за литература още след първата номинация.
Най-често носителите на Нобелова награда за литература пишат на английски език - 29. Следва френският - 14, немски - 13, испански - 11, шведски - 7, италиански - 6, руски - 5.
През 2018 г. не беше присъдена Нобелова награда за литература и през 2019 г. бяха обявени двама лауреати. Шведската академия взе такова решение, защото броят на членовете й намаля, както и доверието в нея, след разкрития за сексуални посегателства и финансови злоупотреби.
Заради скандалите, през 2018 г. Шведската академия създаде нов Нобелов комитет по литература съвместно с Нобеловия фонд. Той се състои от петима членове на академията и петима експерти - критици и издатели.
В завещанието си Алфред Нобел посочва, че лауреатът за литература трябва да отговаря на определени критерии. Сред тях много дискусии предизвикват изискванията „да е допринесъл най-голяма полза за човечеството“ и да твори „с висши идеали“. В първите години на наградата „идеализмът“, посочен от Нобел, се интерпретира стриктно и тъй като по това време привържениците на консервативния идеализъм считат за свещени църквата, държавата и семейството, това води до присъждането на награди на лауреати като Бьорнстерне Бьорнсон, Ръдиард Киплинг и Паул фон Хайзе.
Постепенно този критерий започва да се интерпретира по-гъвкаво: през 20-те години на XX век „идеализмът“ се тълкува по-широко като „широкосърдечна човечност“ и наградата получават писатели като Анатол Франс, Джордж Бърнард Шоу и Томас Ман. През 30-те години на XX век „най-голямата полза за човечеството“ се тълкува в смисъл на писатели, чиито творби со общодостъпни, и са наградени автори като Синклер Луис и Пърл Бък. От 1946 г. обновената Академия променя фокуса и започва да награждава литературни пионери като Херман Хесе, Андре Жид, Т. С. Елиът и Уилям Фокнър.
От тогава „най-голямата полза за човечеството“ се тълкува по-широко. От 70-те години на миналия век Академията често обръща внимание на важни, но неизвестни в международен план писатели, награждавайки писатели като Исак Башевис Сингер, Одисеас Елитис, Елиас Канети и Ярослав Сейферт.
От 1986 г. Академията признава международния хоризонт в завещанието на Нобел, което отхвърля всякакви съображения за националността на кандидатите, и награждава автори от цял свят като Уоле Шоинка от Нигерия, Нагиб Махфуз от Египет, Октавио Пас от Мексико, Надин Гордимър от Южна Африка, Дерек Уолкът от Сейнт Лусия, Тони Морисън, първият афроамериканец в списъка, Кензабуро Ое от Япония и Гао Синдзян, първият лауреат, който пише на китайски. През 2000-те наградата отива при В. С. Найпол, Марио Варгас Льоса и китайския писател Мо Йен, но политиката на „награда за целия свят“ е по-малко забележима, тъй като Академията е награждавала предимно европейски и англоезични писатели от западната литературна традиция. През 2015 г. за първи път е присъдена награда на автор на нехудожествена литература на Светлана Алексиевич.
Comments
comments powered by Disqus