Увеличава се броят на просрочените и несъбираемите вземания както в Европа, така и в България. Един от петима в Западна Европа и един от четирима в Източна Европа плаща сметките си със закъснение или изобщо не ги плаща. Това показват данните от направено проучване на ЕОС навици на плащане в Европа 2022.

„Моралът на плащане спада и при бизнеса, и при гражданите. В България нагласите, че при бизнеса нещата могат да се подобрят, са силно занижени. Очакванията бяха през 2022 г. нещата да тръгнат нагоре, а се оказа доста проблематична със започването на конфликта и всички икономически последици, които се формираха след това – прекъсването на веригите на доставки, увеличените цени, инфлацията, която усещаме по джоба си“, коментира председателят на Асоциацията за управление на вземанията Райна Миткова.

Прочуването показва, че бизнесът изпитва реални затруднения. 75% от фактурите им се плащат редовно. Останалите 25% се забавят, а част от тях никога не пристигат. Това показва, че бизнесът наистина изпитва затруднения и има реално влошаване на икономическата ситуация.

„Българските граждани са най-редовни в своите плащания, с крехък период на просрочия от 16 дни, спрямо 20 дни за Европа. Това е добър знак, който не се дължи на цъфтящото икономическото положение, а на рекордно ниската безработица. Гражданите могат да работят, печелят и могат да си плащат сметките“, заяви Миткова пред Bulgaria ON AIR.

А проучването на Асоциацията показва, че над 50% от задълженията са към банки и финансови институции, следвани от задължения към лизинг, мобилни оператори, комунални услуги.

„Ако българинът е затруднен, първо плаща за дома си, ако има ипотека или наем. Следват токът и да има храна. Всички останали задължения отстъпват на заден план, включително бързите кредити“, посочи още гостът.

Миткова съветва потребителите да правят добър разчет на разходите си. По думите ѝ рядко някой прави семеен бюджет, който се счита за нещо екзотично.

„При разчета първо трябва да се отделят бели пари за черни дни – 50-100 лв. Около 30% от доходите отиват за храна, 10-15% са за комунални услуги. Не е толкова важно разпределението, колкото наистина да сме наясно къде отиват нашите пари. Мислим си, че харчим по-малко отколкото в действителност“, заяви председателят на Асоциацията за управление на вземанията.

Тя посъветва и как да оптимизираме финансите си – да пазаруване на едро и да ограничим ходенето по ресторанти.

„Ако имаме затруднения, трябва да разчитаме на собствени пари. На теория трябва да имаме буфер от най-малко три заплати, добре е да са 9-12“, посочи Миткова.