Почитаме днес Светите апостоли от 70-те: Стахий, Амплий и др. Св. мчк Епимах.

Свети Стахий бил поставен от свети апостол Андрей за епископ във Византион. Двамата въздигнали църква в Аргиропол (днес предградие на Истанбул, близо до Галата – бел.ред.). Като събрал так много верни, той ги поучавал на заповедите Христови. Той се трудил така цели шестнадесет години и след такива подвизи предал душата си на Господа.

Апостол Андрей ръкоположил в сан епископ Амплий и Урбан, Амплий – в Диоспол, Урбан – в Македония. Те ревностно проповядвали Христовото учение и разрушили много идолски капища. Така настроили против себе си елините и иудеите. Врагове на Христовата вяра подложили на мъчения светите мъченици.

Светите Наркис, Апелий и Аристовул също проповядвали Христовото Евангелие: Наркис – в Атина, Апелий – в Ираклия, Аристовул – в Британия. Тези свети мъже след много трудове и подвизи предали душите си на Господа.

Св. мъченик Епимах се родил в Египет. Родителите му били християни. Възпитан бил в благочестие и светост. Живял в епохата на гоненията срещу Църквата. Още млад, той се преселил в Пелусийската планина, където заживял по примера на св. Йоан Кръстител. Нямал никого от светите отци за наставник в пустинното житие. Наставляван бил направо от Бога и от любовта, която имал към Бога. Любовта му към Бога го учела на добродетелен живот.

Като чул, че в Александрия християните страдали от идолопоклонците, блажени Епимах отишъл в града, влязъл в главния езически храм през време на голям езически празник, прекатурил жертвоприношенията на земята и строшил идолите. Управителят Апелиан го затворил в тъмница.
Провесили го на дърво и го стъргали с железни нокти. Замервали го с камъни. Трошили му костите. А той говорел на мъчителите си: “Нашият Господ Исус Христос беше разпънат и заради мене, беше прободен с копие и напоен с оцет. А сега не трябва ли и аз да бъда причастник в страданията му? Наложете ми мъки по-големи от тия, които сега ми налагате! Плюйте ме! Ругайте ме! Турете трънен венец на главата ми! Дайте кръст в ръцете ми! Напойте ме с оцет! Направете цялото ми тяло една рана! Разпънете ме на кръст и ме прободете с копие! Всичко това претърпя Господ. Нека и аз претърпя същото!”.

Имало много люде, които следели как мъчат св. Епимах. Между тях била и една жена, чието едно око било сляпо. От очите й се стичали сълзи, като гледала страданията на мъченика. Мъчителите го биели жестоко по цялото тяло. От ударите пръскали наоколо капки кръв. Едната паднала в сляпото око на тая жена и то оздравяло. Прогледнала, жената радостно извикала: “Велик е Тоя Бог, Когото страдалецът изповядва! Той направи чудо с мене!”.
Разярен от тая прослава, управителят Апелиан заповядал да бъде отсечена главата на св. Епимах. И тя паднала на земята за нова прослава на Бога. Душата на светия мъченик отминала във вечността честита и блажена.