Св. Мъченици Акиндин, Пигасий и Анемподист били християни и служели в царския дворец при персийския цар Сапор.
Цар Сапор желаел да живее в мир с император Константин Велики и затова в началото на своето царуване не преследвал своите поданици, които приемали християнството.

След смъртта на Константин обаче той започнал война с наследника му Констанций. Сапор поискал персите - християни да се отрекат от вярата си. Започнало страшно гонение. Гонителите били изумени от голямото число християни, които се намирали в тяхната държава. Оказало се, че и в царския дворец имало много християни. Тогава довели при царя трима негови придворни: Акиндин, Пигасий и Анемподист, обвинени, че изповядват християнската вяра.

Сапор употребил всички мерки, за да ги склони да се отрекат от вярата си, като им обещавал награди, ако покажат покорност, а в случай на съпротива ги заплашвал със смърт. Но те останали твърди във вярата си и приели да бъдат подложени на страшни изтезания. Осъдили го на смърт.

Сановникът Елпидифор също се обърнал към вярата, от езичник станал християнин. Смело заявил на царя, че вярва в Разпнатия Христос. И той бил отведен на смърт пред събралото се множество народ, и мнозина повярвали в Христа.

Светите мъченици Акиндин, Пигасий и Анемподист, след като претърпяли различни мъчения, били изгорени. Заедно с тях пострадала и приела мъченически венец и майката на цар Сапор. Царят, упорит в неверието, издал заповед, с която се осъждали на смърт всички християни, живеещи в държавата му. Тази заповед била издадена по време, когато християните празнували Христовите страдания. У християните пламнала неудържима ревност. Те започнали на тълпи да идват пред двореца и да изповядват вярата си.

На Велики петък и на самата Пасха около хиляда души отдали живота си за вярата, а в това число бил и Азат - любимецът на царя. След това Сапор се убедил, че не е в състояние да изтреби християнството от държавата си, отменил първата заповед и издал втора, според която се предават на смърт само християнските свещенослужители.