В Големия салон на БАН се състоя тържествено събрание по повод 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славeнобългарска“.

Събитието беше открито от президента Румен Радев – патрон на честванията на двете годишнини, който в словото си подчерта: „Българската академия на науките носи днес с делата си заветите на нашите възрожденци, че именно знанието и науката са в основата на възхода на нашата нация, съобщиБългарски новини.

Неслучайно често повтаряните думи в книгата на Паисий са „знание“, „мъдрост“, „учение“, „книжовно умение“, „истина“ – все категории, които са в основата на прогреса. Малка по обем, но велика, неизмерима за нашия народ по съдържание и смисъл, „История славeнобългарска“ обърна историята на развитието на нашата нация, положи основите на борбата за църковна независимост, национално освобождение и национално обединение на българския народ“.

Последва академично слово на тема „Великият светогорец и неговото дело на ползу роду болгарскому“, дело на проф. д-р Кирил Топалов: „Историята на балканското културно и политическо развитие е немислима без онзи тип дейци, които нашите народи справедливо нарекоха Апостоли. Това определение, носещо смисъла на мъченик, спасител, учител, духовен будител и жертвоготовен борец, приляга още на най-ранните възрожденци, сред които безспорно най-внушително се откроява фигурата на Паисий.