На родителите да се вменят ясни задължения и ефективни инструменти като финансови санкции при нарушаване на училищния правилник. За това настоява преобладаващата част от гилдията в системата на образованието. В национално допитване на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" политиките по отношение на отговорностите на родителите са посочени на 4. място сред 12-те най-порочни практики от разписаното в нормативната уредба, пише Марица.бг.

93,6 на сто от участниците в анкетата (учители, директори, родители и други заинтересовани) твърдят, че много майки и бащи не съдействат и не спазват училищния правилник, а обществените институции нехаят за това поведение на някои семейства, поради което искат промяна на регламентите относно отговорността на семействата.

Разбираемо политиката за техните права и задължения кореспондира силно с други важни политики като възпитание, гражданско образование, обща и допълнителна подкрепа, формиране на ценностна система, отчитат от синдиката. В резултат на лошото партниране с родителите и липсата на отговорност от някои семейства разписаните правила буксуват и не са ефективни.

В някои случаи липсва сътрудничество на екипите по механизма за обхват и задържане на децата в училище, семействата отказват да пратят децата в клас, не спазват регламентите за информиране и документално оформяне при заминаване зад граница, както и при завръщане от чужбина. Училищните екипи често се сблъскват с липса на ангажираност от страна на семействата при прояви на агресия от децата им в клас, отказ да участват в план за подкрепа от педаготическия специалист или училищния психолог. Изправени са пред прояви на незачитане на институцията, саботиране на вътрешните й правила, родителски войни.

Като настоява за инструменти за коректив на такова поведение, учителската гилдия иска и да се поощряват партниращите родители - за това се обявявят 42% от запитаните.

Други предложения са: Да се облекчи процедурата по налагане на санкции към ученици, като се минимизира влиянието на родителите; Да се ограничат правата на родителите в ЗПУО и да им се вменят задължения; При механизма за обхват да се насочат ефективни санкции към родителите, включително и в Наказателния кодекс, като се освободят учителите от тази неприсъща им роля да издирват децата и да са отговорни за връщането им в клас.

Друга идея е да се намали тежестта на броя ученици като компонент за формиране на бюджета на образователната институция. В този случай училищните екипи няма да се въздържат от по-строги мерки, за да задържат децата и да не пострада делегираният бюджет, ако задействат законовите механизми.

"Правилното, ефективно, отговорно и безкомпромисно партниране с родителите е в основата на всяка успешна образователна система по всички краища на света. Това, че в България родителите на деца и ученици се третират от политическите партии като бъдещ електорат, това, че криворазбраната толерантност към някои тип родители пречи на работата на общинските и държавни институции да бъдат ефективни в образователните политики, сякаш вече е прието за новата нормалност. Синдикат „Образование“ смята, че партнирането с родителите трябва да се изведе от режима на родителски диктат в много ситуации и да се преведе в гражданско отговорно поведение на толерантни партньори, спазвайки йерархията в образователната система, заявяват оттам.

Спазването на училищния правилник трябва да е неоспорим факт, а всеки родител трябва да подписва договор с образователната институция за спазване на всички изисквания, вменени от ЗУПО и прилежащите наредби, добавят от синдиката.

И в момента има училища, в които се сключват такива споразумения, първото в Пловдив бе СУ "Черноризец Храбър". Тези "договори" обаче са само на добра воля и нямат никаква практическа и юридическа тежест при неспазване на дадената дума да се спазват правилата.

Елена Кикьова, директор на СУ "Черноризец Храбър":

С добро не става! По-тежки санкции и контрол дали се прилагат!

Лостовете за въздействие на недобросъвестни родителите са единствено финансови. И сега ги има разписани в закона, но не се прилагат, коментира директорката на СУ "Черноризец Храбър" Елена Кисьова. Санкцията първоначално е 50-100 лева, ако дете в задължителна за посещаване на училище възраст не е записано и не ходи на занятия. Глобата се налага от общините, но рядко. Когато това все пак се случи, събираемостта е ниска, а ефектът - никакъв.
След като 2 месеца детето не идва на училище, ние сме принудени да ходим да се молим по домовете и пак не постигаме ефект или се само временен. Единствено по-сериозни финансови санкции и контрол върху събирането им могат да променят ситуацията", казва Елена Кисьова.

Много учебни заведения взаимстваха от СУ "Черноризец Храбър" формата на споразумение на школския екип с родителите за сътрудничество и спазване на правилата в интерес на учениците. "То обаче няма никаква тежест, опира само до морални и етични норми. Когато родителят е безотговорен, учителите стават уязвими на неговите действия", споделя Елена Кисьова. Затова в началото на тази учеблна година в СУ "Черноризец Храбър" дори не подписали споразуменията.

Незачитането и агресията на някои семейства са сред причините да не можем да задържим млади колеги в гилдията - не могат да понесат това отношение, а ние не можем да ги защитим, добави директорката. "С добро не става! - обобщи тя личния си опит по отношение на семейства, които не сътрудничат. - Трябват строги санкции!".

Но е песимист доколко, ако се разпишат, отново ще има контрол и ще постегнат ефект.

Тина Костова, майка на шестокласник:

И в училище има триъгълник на властта, в който най-слаб е учителят

Училището трябва да е институция, но всички знаем, че не е. А за да стане, трябва да има ясни правила и ред. И в този смисъл приветствам всякакви опити и похвати да се създадат.

Парадоксално е, че в образованието също съществува „триъгълник на властта“ - и най-немощни в тази конфигурация са учителите и респективно училището. За разлика от другите две страни – родителите и учениците.

Мястото на родителя е пред училищната врата. Неговата роля е у дома. В последните години родителите обаче припознаха своята власт като първостепенна, а по правило те би трябвало да имат отговорности и задължения.

Ето една случка от школското битие: Тази година в нашето училище въведоха униформи – скъпи и с цвят, който е много подходящ за момичета и неприемлив за момчетата. Какво се случи? Викане, тръшкане, клетви, демонстративно напускане на родителски срещи – това бе родителската реакция. Учениците, логично, огледално копираха този модел. А е толкова лесно – трябваше ясно да бъде казано „Това са правилата на училището и те трябва да се спазват“. При това, става въпрос за доста елементарно нещо като униформено облекло.