Автор: Соня Георгиева

В тези бурни и горещи дни на нашето недоволство все по-често се питам защо стигнахме до тук - да протестираме срещу политици, които лично ние си избрахме, да възроптаваме срещу всяко действие на правителството, да скачаме срещу всяко фалшиво обръщение на партиен вожд, депутат, или просто лице от така наречения обществен елит.

Отговорът поне за мен е един - много е страшно, когато си вярвал на някого, гласувал си му доверие, подкрепял си го в дни на победи и изпитания, а той, той просто се е подиграл с теб, изсмял се е в лицето ти.

Кратък преглед на българския преход говори за една трагична повторяемост на изгубените ни илюзии. Кой ли не ни будалка, че ще накаже предходните престъпници - Костов, Царя, Бойко, а сега и Сергей дойдоха с една и съща мантра на власт - че ограбилите народа политици-престъпници ще получат възмездие, ще влязат в затвора, че избираме най- сетне национално отговорни люде, които ще сложат началото на българското възраждане.

Излишно е да припомням, че нищо подобно не се случи. Наглостта и безочието завладяха живота ни до такава степен, че не останаха никакви морални норми и граници.

Започнахме като измамена жена да се успокояваме - те и тез крадат, правят золуми, но поне правят нещо и за нас - строят магистрали, пътища, усвояват европейски средства. Поне ...

Докато не умре тази народопсихология - ще сме мамени, лъгани, клатуркани! Дошло е време разделно да поставим моралът над всичко - над сметки за ток , парно и боклук, над малка и голяма кошница, над страха за оцеляване, над повишение на пенсия, над намиране на място за работа, даже над Европа.

Забравеното ни достойнство ни доведе до тук. И ако не изгоним всички познати партомуцуни, няма да се оправим никога!

Нови хора, с нов морал и национално отговорно поведение са нужни, за да започнем от някъде. Трудно е, но не и невъзможно: мажоритарен избор, двукамерен парламент, задължително гласуване, никакви партийни субсидии, приоритети в политиката - образование, култура, здравеопазване.

Всичко друго е палиативен опит да задържим статуквото и келепира! Аз бях до тук. А вие?