Филимон бил християнин от град Колоса в югозападната част на Мала Азия. Спечелен за вярата в Иисус Христос от свети апостол Павел по време на проповедта му в града, той придобил много добродетели, а най-вече любов и състрадание към всички хора. С готовност помагал и на проповедниците на Христовото благовестие.

По време на двегодишното си затворничество в Рим апостол Павел изпратил послание до Филимон, което е запазено в Библията. В него апостолът моли Филимон да приеме обратно своя избягал роб Онисим, когото той междувременно покръстил в Рим, но вече не като роб, а като обичен брат в Христос. Съпругата на Филимон, Апфия, също била дейна християнка. И двамата пострадали мъченически за вярата в края на I век.

Св. Михаил Воин е по произход българин. Роден е в гр. Потук (предполага се, че това е днешният Батак) и е живял навярно във времето на благоверния български цар св. Борис-Михаил. Бил син на богати и благородни родители, още от детство обикнал чистия живот, имал страх Божи, подвизавал се в молитва и пост, щедро раздавал на бедните милостиня, поради което и неговите родители, и чуждите хора го наричали "светото дете".

Когато станал на 25 години, той бил назначен за началник на една дружина във византийската войска. По това време родният му край още не влизал в пределите на българската държава. В една война на византийския император Михаил ІІІ (865 г.) против агаряните, св. Михаил Войн бил оставен от изплашените гърци сам с неговата дружина. Като призовавал през всичкото време името на Бога, той успял да прогони враговете и заедно с войниците си останал невредим. Връщайки се у дома си, той извършил героическото чудо на св. великомъченик Георги Победоносец: убил огромен змей, който излизал от някакво езеро, и по такъв начин спасил една девица от участта да бъде изядена от него. Но змеят, на когото той отсякъл главата, го ударил с огромната си опашка толкова силно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.

Скоро подир завръщането си в родното място той починал и Господ го прославил с нетленни чудотворни мощи. По време на Второто българско царство, в самото начало на ХІІІ век (1206 г.), българският цар Калоян тържествено пренесъл неговите св. мощи в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала "Св. Възнесение". След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни.

Из: Жития на светиите, Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски, и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).