Несебър
122 нови археологически обекти са регистрирани на територията на Община Несебър
122 нови археологически обекти са регистрирани на територията на Община Несебър
Нови 122 археологически обекти са регистрирани по време на поредните теренни археологически издирвания на територията на Община Несебър. Така общият им брой вече е 240. Хронологичният обхват на новооткритите комплекси (селищни структури, работилници, надгробни могили и др.) е от Каменномедната епоха до Възраждането, като най-многобройни са тези от Елинистическата епоха и Късната античност.
Теренни археологически издирвания са извършени от екип от департамент „Археология” на Нов български университет, съвместно с музей „Старинен Несебър”. Проучванията са в изпълнение на задача по дейност 5.1 – Теренни издирвания в района на Еминска Стара планина, включващи селективни обходи за регистриране на археологически обекти на базата на изготвения ГИС модел, в рамките на проект „Археология на ландшафта: модели за реконструкция на древна жизнена среда” (№ КП-06-Н40/6), финансирани от фонд „Научни изследвания“ на МНО.
Една от основните цели на проекта е реконструкцията на древния ландшафт и съотнасянето на селищните модели спрямо него. Този ландшафт започва да се променя в следствие на политиката по усвояване на нови земеделски земи, отводняване и пренасочване на речните ресурси за последващата иригация, започваща от 30-те години на 20 в. и продължила до средата на 50-те години. В резултат много водоизточници, определящи за създаването или пък липсата на древни поселения, днес са изчезнали. Трайно изменена е и растителната покривка, състояла се в древността предимно от дъбови гори и лонгозна растителност.
Потвърдена бе първоначалната работна хипотеза, според която изграждането на селищните системи в хинтерланда на Месамбрия/Месемврия представляват множество от малки стопанства или села, възползващи се от земеделския потенциал на обградените от реки, потоци и блата сред покрити с гъста растителност зони. През всички от периодите на доказано обитаване те поддържат връзка с града, като търговски пункт, и изпълняват ролята на негова селска околност, стоейки в основата на местното икономическо благополучие и надрегионална търговия. Забележителен е елементът на топографска приемственост между отделните епохи. Траки, елини, българи в намиране на хабитати търсят именно предпоставени от характеристиките на местния ландшафт идентични места за заселване. Това е и една от причините днес Община Несебър да разполага с огромен потенциал за проучване на културно-историческото си наследство.
Теренни археологически издирвания са извършени от екип от департамент „Археология” на Нов български университет, съвместно с музей „Старинен Несебър”. Проучванията са в изпълнение на задача по дейност 5.1 – Теренни издирвания в района на Еминска Стара планина, включващи селективни обходи за регистриране на археологически обекти на базата на изготвения ГИС модел, в рамките на проект „Археология на ландшафта: модели за реконструкция на древна жизнена среда” (№ КП-06-Н40/6), финансирани от фонд „Научни изследвания“ на МНО.
Една от основните цели на проекта е реконструкцията на древния ландшафт и съотнасянето на селищните модели спрямо него. Този ландшафт започва да се променя в следствие на политиката по усвояване на нови земеделски земи, отводняване и пренасочване на речните ресурси за последващата иригация, започваща от 30-те години на 20 в. и продължила до средата на 50-те години. В резултат много водоизточници, определящи за създаването или пък липсата на древни поселения, днес са изчезнали. Трайно изменена е и растителната покривка, състояла се в древността предимно от дъбови гори и лонгозна растителност.
Потвърдена бе първоначалната работна хипотеза, според която изграждането на селищните системи в хинтерланда на Месамбрия/Месемврия представляват множество от малки стопанства или села, възползващи се от земеделския потенциал на обградените от реки, потоци и блата сред покрити с гъста растителност зони. През всички от периодите на доказано обитаване те поддържат връзка с града, като търговски пункт, и изпълняват ролята на негова селска околност, стоейки в основата на местното икономическо благополучие и надрегионална търговия. Забележителен е елементът на топографска приемственост между отделните епохи. Траки, елини, българи в намиране на хабитати търсят именно предпоставени от характеристиките на местния ландшафт идентични места за заселване. Това е и една от причините днес Община Несебър да разполага с огромен потенциал за проучване на културно-историческото си наследство.
Comments
comments powered by Disqus