Ако карате на север от Хартум по тесен пустинен път към древния град Мерое, се открива спираща дъха гледка на десетки грандиозни пирамиди. Колкото и пъти да посещавате този град, чувството на благоговейно възхищение не ви напуска.



В Мерое, някога столица на кралство Куш, път разделя града. На изток е кралското гробище, където има около 50 различни по височина пирамиди от пясъчник и червени тухли; много от тях са със счупени върхове - наследство от мародери от 19 век.

На запад е кралският град, който включва руините на дворец, храм и кралска баня. Всяка структура има отличителна архитектура, която се основава на местни, египетски и гръко-римски декоративни стилове, доказателство за глобалните връзки на Meroe.

Кратка история на "Земята на Куш"

Първите заселници в Северен Судан се появяват преди 300 000 години. Тук се намира най-старото африканско царство, разположено на юг от Сахара – царство Куш (около 2500-1500 г. пр. н. е.). Тази култура произвежда едни от най-красивите керамични съдове в долината на Нил.



Судан бил богат на природни ресурси, по-специално на злато, абанос и слонова кост. Няколко предмета в колекцията на Британския музей са направени от тези земи. По време на Старото царство (ок. 2686-2181 г. пр. н. е.) древните египтяни са били привлечени от тези ресурси, което често е водило до конфликт, тъй като египетските и суданските владетели се стремят да контролират търговията.

Куш е най-могъщата държава в долината на Нил около 1700 г. пр.н.е. Това е последвано от конфликт между Египет и Куш, чиято кулминация е завладяването на Куш от Тутмос I (1504-1492 г. пр. н. е.). Неолитните култури са оцелели на запад и юг, тъй като и двете области са били извън обсега на египетските владетели.

Град Мерое е известен с повече от двеста пирамиди, много от които са в руини. Те имат характерните размери и пропорции на нубийските пирамиди.

Местоположението на Мерое става известно на европейците през 1821 г., благодарение на френския минералог Фредерик Кайо (1787-1869). Най-интересните открити обекти са релефите и рисунките по стените на гробните камери. Една от картините изобразява гигантски гигант, който носи два слона.

Чертите му не са нубийски, а косата му е светла на цвят. Ще докаже ли тази стенопис древното съществуване на раса от червенокоси гиганти с шест пръста?

Наистина ли гиганти са бродили из долината на Нил в далечното минало?

През 79 г. сл. н. е. римският историк Йосиф Флавий пише, че последните представители на египетската гигантска раса всъщност са живели през 13 век пр. н. е., по време на царуването на цар Джошуа. Освен това той пише, че те имат огромни тела и лицата им са толкова различни от лицата на обикновените хора, че е невероятно да ги гледаш и е страшно да слушаш силния им глас, като рев на лъв.

Освен това на много стенописи на Древен Египет строителите на пирамидите са изобразени като "гигантски хора" с височина от 5 до 6 метра. Според експертите тези гигантски хора са успели да вдигнат огромни каменни блокове с тегло до 5 тона.

Някои от тези древни стенописи изобразяват гигантски царе, управляващи древен Египет, докато други показват относително дребни слуги под гигантски хора.

Източник: https://vk.com/ufoobserver