Свети Амвросий е сред видните отци на ранната Църква на запад. Родил се в 340 г., получил добро образование в Рим и постъпил на държавна служба в град Медиоланум (днес Милано). Вярвал в Иисус Христос, но се готвел съзнателно за свето кръщение и дълго не пристъпвал към купела. Когато в града трябвало да се избира епископ и християните били разделени между двама кандидати, ненадейно от народа поискали Амвросий за епископ. Това се харесало на всички и по настояване на вярващите той бил утвърден за епископ.

Преди това приел кръщение, за седмица минал всички църковни степени и станал епископ за голяма радост на целия народ. Амвросий напълно оправдал оказаното му доверие и скоро спечелил любовта на хората. Епископът умеел да съедини кротостта, справедливостта и любовта към ближните. Той сам плачел с грешниците, които идвали за изповед, и всички нещастни получавали от него помощ и утеха. Бил мъдър епископ и добър богослов. Упокоил се в 397 г.

Преподобната Филотея е родена в Южна Тракия (днес в Турция). Получила добро образование и била омъжена, но скоро мъжът й умрял. Тогава тя напуснала дома си и се заселила в пусто място, където се подвизавала в пост и непрестанна молитва. Заради нейното усърдие и любов към всички Бог й дал дар на чудотворство и мъдрост да поучава. При нея идвали духовници и много народ да чуят мъдрите й съвети, и да получат изцеление с нейните молитви. А когато се упокоила, светите й мощи се оказали нетленни и при тях ставали много чудеса.

В началото на ХIII век те били пренесени в Търново от българския цар Калоян. А след падането на България под османско иго в 1393 г. мощите били взети в сръбските земи, а оттам - в румънския град Куртя де Арджеш, където са досега. Житието на преподобната Филотея е съставено от свети Евтимий Търновски.