Любопитно
Най-старата карта на нощното небе се оказа удивително точна, но кой и как я създаде?
Най-старата карта на нощното небе се оказа удивително точна, но кой и как я създаде?
Астрономията е една от най-древните природни науки, с която хората се занимават от поне 17 хиляди години, както свидетелстват древни скални надписи. Сериозен скок в развитието му обаче настъпва преди 2200 години, когато гръцкият астроном Хипарх измисля нов начин за проследяване на позицията на звездите в небето.
За да направи това, той използва новоразработена координатна система, подобна на географската дължина и ширина, като Земята е представена като център, разположен вътре в небесната сфера. Тази система се използва от астрономите и до днес. Но най-поразителното е, че създадената от него карта на нощното небе съдържа удивително точни координати на звездите, въпреки факта, че по това време не е имало телескопи. Но как тогава древният астроном е успял да изчисли положението на звездите?
Най-старата карта на звездното небе
Много древногръцки учени вярвали, че Земята е центърът на Вселената, съответно звездите и другите небесни тела, според тях, се въртят около нашата планета. Но въпреки факта, че геоцентричният модел се оказа неправилен, той не попречи да се състави първия звезден каталог, известен на науката, и да се предложи оптимална система за картографиране на обекти в небето. Именно тя беше използвана за създаване на карта на Млечния път
Правилният модел, според който Земята се върти около Слънцето, е предложен още през 3 век пр. н. е., но повечето астрономи, включително Хипарх, го смятат за погрешен.
Според много съвременни учени Хипарх е най-великият астроном на древността. Неговият звезден каталог е най-старият познат на науката опит да се документира позицията на голям брой обекти в нощното небе. За първи път в историята на човечеството за това са използвани две координати.
Древна карта на съзвездията на звездното небе - как е открита
За съжаление оригиналният каталог на Хипарх, създаден преди 2200 години, е изгубен. Ние знаем за съществуването му само от писанията на по-късни учени като Птолемей, който създава свой собствен звезден каталог около 150 г. пр.н.е. Доскоро най-старото доказателство за звездните координати от Хипарх беше латински превод на поема за съзвездия, написана през 8 век сл. Хр. Поемата съдържа координатите на звездите като своеобразна анотация.
Но наскоро учените откриха още по-ранни записи, показващи звездни координати от Хипарх. Те се съдържат в гръцката версия на същата поема, "Феномен", датирана от 5-ти или 6-ти век сл. Хр. Самата поема първоначално е написана от гръцкия поет Арат през 3 век пр.н.е.
Поемата на Арата "Феномен" е древен бестселър, но Хипарх не я харесвал много. Единствената работа на астронома, оцеляла до днес, е критика на стиховете на Арат, тъй като той не описва точно съзвездията. Следователно Хипарх едва ли би бил доволен, че името му за потомството е свързано с поета Арат.
Придружаващите звездни координати са написани на пергамент и впоследствие изтрити няколко пъти за повторна употреба. Самият пергамент е част от библиотека от манастира Света Екатерина в Египет. Колекцията съдържа монашески писания на сирийски, както и на древния език на Западна Азия.
Астрономическите записи бяха открити за първи път през 2012 г. Тогава един от изследователите в Кеймбриджкия университет, Джейми Клеър, забеляза гръцките надписи под сирийския текст. През 2017 г. пергаментите бяха фотографирани с помощта на най-съвременни мултиспектрални инструменти за изображения, разкриващи ясно оригиналния текст.
Според изследователи в Journal for the History of Astronomy фрагменти от поемата на Арат са открити в някои документи. В същото време поемата е придружена от илюстрации и митологични истории за съзвездията. През 2021 г., докато изучават мултиспектрални изображения на поемата, изследователите забелязаха числа, които се оказаха звездни координати. Както се оказа, древният текст съдържаше размерите на съзвездието Северна корона, както и координатите на най-отдалечените му звезди.
Трябва да се каже, че координатите на звездите от съзвездието Северна корона са само малка част от работата на древния астроном. Според някои доклади той е нанесъл координатите на около 800 звезди на своята карта.
Каква е точността на най-старата карта на звездното небе
Учените сравниха координатите на древния астроном с данните от съвременна карта на звездното небе. В същото време те взеха предвид прецесията, т.е. колебанията на Земята около оста си по време на въртене (Хипарх също открил прецесията, за която говорихме по-рано).В резултат на това се оказа, че координатите наистина съответстват до позициите на звездите в Северната корона през 130 г. пр.н.е., ако се гледат от остров Родос. Смята се, че по това време Хипарх е работил от Родос и е направил повечето си наблюдения.
Координатната грешка беше не повече от един градус. За човек, който е работил 1700 години преди изобретяването на първия телескоп, това е невероятно висока точност. Но как е успял да постигнете такива резултати?
Как древният астроном създава карта на звездното небе
В момента вече не е възможно да се каже точно как Хипарх е определил точното положение на звездите в небето. Според историците той може да е използвал армилярна сфера. Това е астрономически инструмент, предназначен да определя екваториалните или еклиптични координати на небесни тела. Това е механично устройство с въртящи се пръстени, всеки от които представлява определена част от небесната сфера, например небесния екватор (въображаема равнина, простираща се навън от екватора на Земята), годишния път, който Слънцето следва през небето, и т.н.
Възможно е Хипарх също да е използвал диоптричен мерник, който може да бъде прикрепен към въртяща се платформа (диоптър). Диоптърът е вид геодезически инструмент, който може да се използва за измерване на ъгли при геодезични операции. Но теоретично устройството може да се използва и за измерване на ъгли в небето.
Най-вероятно Хипарх е повлиян от по-ранната работа на вавилонските астрономи, които измерват разстоянията до определени съзвездия от еклиптиката (годишния път на Слънцето). Чрез проследяване на движенията на зодиакалните съзвездия, както и на някои други съзвездия, вавилонците можели да измерват сезоните и да предсказват астрономически събития като затъмнения.
Това е комбинацията от вавилонската практика за измерване и предсказване на движението на звездите с гръцките концепции за математика и геометрия, които се смятат за фундаменталното постижение на Хипарх.
Източник: https://hi-news.ru/
За да направи това, той използва новоразработена координатна система, подобна на географската дължина и ширина, като Земята е представена като център, разположен вътре в небесната сфера. Тази система се използва от астрономите и до днес. Но най-поразителното е, че създадената от него карта на нощното небе съдържа удивително точни координати на звездите, въпреки факта, че по това време не е имало телескопи. Но как тогава древният астроном е успял да изчисли положението на звездите?
Най-старата карта на звездното небе
Много древногръцки учени вярвали, че Земята е центърът на Вселената, съответно звездите и другите небесни тела, според тях, се въртят около нашата планета. Но въпреки факта, че геоцентричният модел се оказа неправилен, той не попречи да се състави първия звезден каталог, известен на науката, и да се предложи оптимална система за картографиране на обекти в небето. Именно тя беше използвана за създаване на карта на Млечния път
Правилният модел, според който Земята се върти около Слънцето, е предложен още през 3 век пр. н. е., но повечето астрономи, включително Хипарх, го смятат за погрешен.
Според много съвременни учени Хипарх е най-великият астроном на древността. Неговият звезден каталог е най-старият познат на науката опит да се документира позицията на голям брой обекти в нощното небе. За първи път в историята на човечеството за това са използвани две координати.
Древна карта на съзвездията на звездното небе - как е открита
За съжаление оригиналният каталог на Хипарх, създаден преди 2200 години, е изгубен. Ние знаем за съществуването му само от писанията на по-късни учени като Птолемей, който създава свой собствен звезден каталог около 150 г. пр.н.е. Доскоро най-старото доказателство за звездните координати от Хипарх беше латински превод на поема за съзвездия, написана през 8 век сл. Хр. Поемата съдържа координатите на звездите като своеобразна анотация.
Но наскоро учените откриха още по-ранни записи, показващи звездни координати от Хипарх. Те се съдържат в гръцката версия на същата поема, "Феномен", датирана от 5-ти или 6-ти век сл. Хр. Самата поема първоначално е написана от гръцкия поет Арат през 3 век пр.н.е.
Поемата на Арата "Феномен" е древен бестселър, но Хипарх не я харесвал много. Единствената работа на астронома, оцеляла до днес, е критика на стиховете на Арат, тъй като той не описва точно съзвездията. Следователно Хипарх едва ли би бил доволен, че името му за потомството е свързано с поета Арат.
Придружаващите звездни координати са написани на пергамент и впоследствие изтрити няколко пъти за повторна употреба. Самият пергамент е част от библиотека от манастира Света Екатерина в Египет. Колекцията съдържа монашески писания на сирийски, както и на древния език на Западна Азия.
Астрономическите записи бяха открити за първи път през 2012 г. Тогава един от изследователите в Кеймбриджкия университет, Джейми Клеър, забеляза гръцките надписи под сирийския текст. През 2017 г. пергаментите бяха фотографирани с помощта на най-съвременни мултиспектрални инструменти за изображения, разкриващи ясно оригиналния текст.
Според изследователи в Journal for the History of Astronomy фрагменти от поемата на Арат са открити в някои документи. В същото време поемата е придружена от илюстрации и митологични истории за съзвездията. През 2021 г., докато изучават мултиспектрални изображения на поемата, изследователите забелязаха числа, които се оказаха звездни координати. Както се оказа, древният текст съдържаше размерите на съзвездието Северна корона, както и координатите на най-отдалечените му звезди.
Трябва да се каже, че координатите на звездите от съзвездието Северна корона са само малка част от работата на древния астроном. Според някои доклади той е нанесъл координатите на около 800 звезди на своята карта.
Каква е точността на най-старата карта на звездното небе
Учените сравниха координатите на древния астроном с данните от съвременна карта на звездното небе. В същото време те взеха предвид прецесията, т.е. колебанията на Земята около оста си по време на въртене (Хипарх също открил прецесията, за която говорихме по-рано).В резултат на това се оказа, че координатите наистина съответстват до позициите на звездите в Северната корона през 130 г. пр.н.е., ако се гледат от остров Родос. Смята се, че по това време Хипарх е работил от Родос и е направил повечето си наблюдения.
Координатната грешка беше не повече от един градус. За човек, който е работил 1700 години преди изобретяването на първия телескоп, това е невероятно висока точност. Но как е успял да постигнете такива резултати?
Как древният астроном създава карта на звездното небе
В момента вече не е възможно да се каже точно как Хипарх е определил точното положение на звездите в небето. Според историците той може да е използвал армилярна сфера. Това е астрономически инструмент, предназначен да определя екваториалните или еклиптични координати на небесни тела. Това е механично устройство с въртящи се пръстени, всеки от които представлява определена част от небесната сфера, например небесния екватор (въображаема равнина, простираща се навън от екватора на Земята), годишния път, който Слънцето следва през небето, и т.н.
Възможно е Хипарх също да е използвал диоптричен мерник, който може да бъде прикрепен към въртяща се платформа (диоптър). Диоптърът е вид геодезически инструмент, който може да се използва за измерване на ъгли при геодезични операции. Но теоретично устройството може да се използва и за измерване на ъгли в небето.
Най-вероятно Хипарх е повлиян от по-ранната работа на вавилонските астрономи, които измерват разстоянията до определени съзвездия от еклиптиката (годишния път на Слънцето). Чрез проследяване на движенията на зодиакалните съзвездия, както и на някои други съзвездия, вавилонците можели да измерват сезоните и да предсказват астрономически събития като затъмнения.
Това е комбинацията от вавилонската практика за измерване и предсказване на движението на звездите с гръцките концепции за математика и геометрия, които се смятат за фундаменталното постижение на Хипарх.
Източник: https://hi-news.ru/
Comments
comments powered by Disqus