В Рим по времето на император Диоклетиан живяла заможна жена на име Аглая. Бонифаций бил неин роб, когото тя поставила за управител на имотите си. Бил млад и красив мъж, добродушен и щедър към бедните (каквото означавало и името му - "добротворец"), но се увличал по пиянство и разврат. Двамата скоро се влюбили и имали тайна връзка, защото разликата в тяхното положение не позволявала да се оженят. А двамата вече били християни и затова имали угризения за незаконната си връзка. Докато търсели решение, чули, че на Изток има жестоки гонения срещу християните. Затова Аглая решила да изпрати Бонифаций там да намери мощи на мъченици и да ги донесе у дома в Рим, така че благословението на мъчениците да ги освободи от чувството за вина, което изпитвали.

Аглая осигурила спътници и средства за пътуването. А когато бил готов да тръгне, добросърдечният Бонифаций се обърнал към господарката си и я попитал дали тя би приела и почитала собствените му кости като свети мощи. Тя приела тези думи за една от обичайните му шеги и не им обърнала внимание, когато го изпратила на път.

След седмици пътуване Бонифаций и спътниците му пристигнали в киликийския град Тарс в Мала Азия, където чули, че има голямо гонение срещу християните. Бонифаций отишъл да види какво става в града и на стадиона се натъкнал на много тела на убити мъченици. Той показал съчувствие към тях и така се разкрил пред войниците като християнин. Затова бил заловен, изтезаван и накрая обезглавен. Спътниците му разбрали, че Бонифаций е убит на стадиона, подкупили стражите и взели останките му, които отнесли в Рим при неговата господарка. Аглая си спомнила последните му думи, оплакала го и погребала останките му. Тя самата изживяла остатъка от дните си като примерна християнка, вършейки добри дела.