Всяка година очакваме с нетърпение украсяването на елхата вкъщи. Уханието на зеленото дръвче, лъскавите играчки, блещукащите светлинки и подаръците, оставени под клоните на коледните дървета внасят уют и радост в дома и сякаш напомнят, че всички несгоди могат да бъдат оставени зад гърба ни, ако сме омиротворени и позитивно настроени.

Рядко обаче се замисляме откъде води началото си коледното дърво и кой пръв е започнал да го украсява. За да задоволим не само вашето, но и нашето собствено любопитство, направихме бързо проучване за историята на коледното дърво.

Ето какво открихме: Има много легенди, разказващи чудновати истории за коледното дърво, но историческите свидетелства за украсата на елхите са едва от последните няколко века. Някои от обичаите, свързани с вечнозелените дървета, са езически, докато други носят отпечатъка на християнството, превръщайки коледното дърво в един от най-ярките символи на Рождество Христово.

От древни времена хората внасяли в домовете си вечнозелени растения, защото смятали, че те притежават магични и лечебни свойства. Гърците и римляните използвали бръшлянови клонки, докато келтите и скандинавците предпочитали имел. Джелът, бодливият залист (месарска метла), лавровите и борови клонки също не били пренебрегвани в древността, защото се смятало, че гонят болестите. Тези вярвания били особено силно разпространени сред жителите на северните региони, защото вечнозелените растения съживявали мислите за пролетта и възраждането на новия живот през дългите студени нощи.

Легендата разказва, че в момента на раждането на Иисус всяко дърво родило плод, за да почете появата на новия цар. Единствено малката елхичка не дала плодове, но Господ се смилил над нея и я накарал да заблести в светлина. Оттук идва и традицията да кичим елхичките със светлинки – първоначално със свещи, а днес – с примигващи лампички във всякакви цветове.

Свети Бонифаций и дъбът на Один

Една от първите истории за коледното дърво е свързана със свети Бонифаций и е широко разпространена в Германия. Бонифаций бил свещеник през 8. век и разпространявал правата вяра в провинция Германия. Връщайки се от посещение при папата в Рим, свещеникът с ужас установил, че местните жители, които бил склонил към християнството, се завърнали към езическите си обичаи и били готови да принесат в жертва млад мъж, убивайки го под дъба на Один.

Ядосан, Бонифаций взел една брадва и тръгнал да сече дъба. Историческите извори спират дотук, но легендата продължава: когато свещеникът ударил дъба с брадвата си, той бил повален мигновено. Германците били поразени и признали божията намеса, а Бонифаций посочил малка елхичка, която останала незасегната при падането на огромното дърво. Той предложил на местните жители да отнесат по една такава елхичка вкъщи, защото тя символизира мира и безсмъртието, а насоченият ѝ нагоре връх показва къде е домът на Господ.

Дървените елхи

Смята се, че преди 1000 години в много части на Северна Европа са окачвали елховите дръвчета с вериги, за да висят от тавана като свещници. Друга традиция била внасянето на клонки от черешово дърво или глог в къщата с надеждата те да цъфнат по Коледа. Ако обаче стопаните не можели да си позволят истинско дърво, те оформяли от клонки и съчки дървена пирамида, която после украсявали с хартия, ябълки и свещи. Често тези дървени елхи обикаляли от къща на къща, дарявайки радост на цялото село.

Вероятно дървените елхи са символизирали райските дървета. Те са често срещани в средновековните мистерии, представяни в Германия пред църквите навръх Рождество Христово. В ранните църковни календари 24 декември е почитан като ден на Адам и Ева. Райското дърво символизирало Райската градина и често било разнасяно по улиците на селото преди театралната постановка, за да предизвика жителите да дойдат пред църквата и да чуят библейските откъси, представени пред тях от актьори.

Първото новогодишно дърво

Първите писмени свидетелства за употребата на елхите като символ на коледните и новогодишни празници се срещат не къде да е, а на площада в Рига, Латвия. Там има плакет с гравиран на осем езика надпис „Първото новогодишно дърво в Рига в 1510 г.“.

Малко се знае за случилото се в столицата на прибалтийската държава през 1510 г.: млади мъже с черни шапки, придружени от групи девойки, дошли на площада и първо танцували, а после запалили украсеното коледно дърво. Вероятно дървото не е било истинско, а подобно на дървените елхи. Обичаят пък силно напомня за празника Юл, посветен на раждането на бога на слънцето.

Елхата през 16. век

Ако погледнем към Германия през 1521 г., ще видим дръвче, разнасяно по улиците на градовете, а зад него язди мъж на кон, облечен като свещеник, вероятно представящ Св. Николаус. През 1570 г. в Бремен е документирано поставянето в търговския дом на малко дръвче, декорирано с ябълки, ядки, бретцели и хартиени цветя.

Първият човек, който внесъл коледно дърво в дома си, както правим ние днес, е немският проповедник Мартин Лутер. Според историята ден преди Коледа, докато Мартин Лутер крачел през гората, погледнал към небето, за да види звездите през клоните на дърветата. Сторило му се толкова красиво, че се върнал вкъщи и украсил малко дръвче със свещички, показвайки на децата как това му напомнило за Христос, който напуснал звездите на небето, за да слезе на земята при хората в коледната нощ.

Коледните украси през 16. и 17.

В средата на 16. век коледните пазари станали много модерни. Чрез тях хората се снабдявали не само с подаръци, но и с вкусна храна и други практични принадлежности, необходими за празника (например ножове и точилки). Пекарите надминавали себе си , приготвяйки вкусни джинджифилови сладки и восъчни фигури, с които да бъдат украсени коледните дървета. Писмен източник от 1601 г. разказва за дръвче в Страсбург, украсено с вафли, златисти захарни пръчици и хартиени цветя.

Гирляндите пък се появявили около 1610 г. в Германия. По онова време се използвало истинско сребро, дори били изобретени машини, с които да се издърпват сребърните нишки за гирляндите. Среброто е издръжливо като метал, но почернявало доста бързо. По-късно са правени опити гирляндите от сребро да бъдат заменени с такива от смес на олово и калай, но опитът бил неуспешен заради твърде тежката сплав. Така гирляндите си остават сребърни чак до средата на 20. век.

Коледното дърво по нашите земи

Традицията да украсяваме елхи в България е сравнително нова, за разлика от останалите части на Европа. Ние обаче се славим с наш обичай, а именно украсяването на бъдника. От него идва и името на Бъдни вечер. За разлика от елхата, бъдникът е от широколистно дърво, символ на обновлението и възраждането на новия живот.

Бъдникът е пън от буково, дъбово или крушово дърво. Той се избира от стопанина на къщата и в него се пробива дупка, в която се поставят зехтин и тамян. После дървото се увива в бяло платно, поставя се до огнището да чака настъпването на празничната вечер. Най-възрастният човек в дома прекадява с бъдника стаите, хамбарите и оборите за здраве и плодородие, а после го полага в огнището и някой трябва да будува цялата нощ, докато вълшебният пън изгори напълно. На сутринта пепелта му се разпилява по земята, за да се роди пролетта.

През 20. век към коледната обредност в България е привнесена елхата като символ на идването на Христос на земята, за да освети хората и тяхното царство. Украсата на елхата с фигурки, топчици и свещички символизира Христовата същност – светлината, знанието, чистотата и истината.