Коментар на Петър Волгин в предаването "Политически НЕкоректно" по БНР.

Когато се вгледате по-внимателно в действията на българския политически елит, особено в онази негова част, станала известна като "жълтопаветна", не може да не ви направи впечатление следното. Това са хора, които ни най-малко не се интересуват от проблемите, които вълнуват повечето българи. Нещо повече, представеният в политиката умнокрасивитет съвсем открито се дистанцира от вълненията на сънародниците си. Според тези, които постоянно се хвалят как изповядвали някакви невиждани от никой нормален човек "евроатлантически ценности", повечето българи сме неуки и нямаме никаква представа от "съвременните моди". Ето защо за нищо не трябва да бъдем питани, а всички решения трябвало да се взимат от въпросния "поевропейчен елит", който знаел отговорите на всички въпроси. Сигурен съм, че ако имаха тази възможност, умнокрасивите политици веднага биха отменили и изборите, че даже и демокрацията като цяло, защото тези неща само развалят техните теории.

Нека ви дам конкретни примери за това как описаният по-горе елит няма нищо общо с нормалните българи. Сигурно сте забелязали, че според тези хора България има две основни задачи – да влезе в Шенген и да приеме еврото. От безкрайните им приказки по въпроса оставаме с впечатлението, че в момента, в който тези цели бъдат изпълнени, страната ни ще се превърне в най-прекрасното място на света. Изобщо жълтопаветният елит се е превърнал в нещо като кучето на Павлов, спомене ли се за Шенген и еврозоната, започва да слюноотделя от удоволствие. Нека оставим радостните емоции на елита и да се опитаме да разсъждаваме разумно. Колко българи познавате, за които влизането в Шенген и приемането на еврото са смисъл на живота и се нуждаят от тях, както всяко живо същество се нуждае от слънце и въздух?

Да, за умнокрасивитета, съставен не само от политици, но и от активисти на НПО сектора, грантови анализатори и неизвестно как придобили състоянието си богаташи, това са много важни неща. Те силно страдат, че когато им скимне да се разходят до Париж, Милано или Виена, се налага да чакат малко повече, докато попаднат на някое от тези любими места. Сигурен съм също така, че изпитват силен дискомфорт, задето още не сме приели еврото. Тези хора са убедени, че това е единственият факт, поради който гражданите на държавите от еврозоната ги гледат с пренебрежение. Ето затова настояват и ние час по-скоро да влезем там, за да не се "излагаме пред чужденците".

Нека сега оставим елита да се тормози заради несбъдналите му се мечти и да видим от какво се вълнуват нормалните българи. Последното, за което се сещат пенсионерите, енергийно бедните, хората на минимална работна заплата и изобщо всички, които трудно свързват двата края, е Шенген и еврозоната. Те никак не се вълнуват от това дали ще чакат половин час повече, преди да се разходят по Шанз-Елизе или да посетят бутиците в Милано. Повечето българи са на светлинни години разстояние от консуматорския рай дори в българските му измерения, а за чужбинските да не говорим. Абсолютното същото важи и по отношение на другата кардинална цел, за която политическият ни елит мечтае – приемането на еврото в максимално кратки срокове. Няма никакво значение дали пенсията ти ще бъде 700 лева или 350 евро, нали? Пак няма да ти стига за нищо. А като прибавим и неизбежното повишаване на цените, което съпътства преминаването към друга валута, поводите за радост съвсем се изпаряват.

Оооооо, ама това е пренебрежимо малко повишение, веднага ще ревнат "носителите на експертизата". И, да, когато си сред хората, които получават 5, 6, 10 хиляди лева на месец, когато получаваш редовни финансови постъпления заради това, че наляво и надясно обясняваш какво прекрасно нещо е еврото, покачването на цените на основните хранителни продукти няма как да те развълнува. И ето тук е основната разлика между елита и нормалните хора. Тези с многото пари и луксозния начин на живот никога няма да разберат как живеят останалите, от какво произлизат тревогите им. Елитът си повтаря мантрите за Шенген, еврозоната, евроатлантическите ценности и обявява всеки, който не предъвква тези клишета, за "Ганю" и "патреот". И, да, либералите от Последния ден, стипендиантите на чуждестранни фондации, политическите проектанти винаги правят гнусливи физиономии, когато се сблъскват с проблемите на обикновените хора. И изобщо положението днес е същото като онова, описано преди толкова години от Христо Смирненски – "Два свята, единият е излишен!".