Събития
Български отбор по дебати e първи в света пред 250 отбора от цял свят
Български отбор по дебати e първи в света пред 250 отбора от цял свят
Пресфото – БТА, снимки: "Асоциация дебати България"
Български отбор по дебати стигна до финала на световното първенство по дебати, което се проведе между 27 декември 2022 г. до 4 януари 2023 г. в Мадрид. Отборът на Николай Ангелов и Румен Маринов завърши втори състезанието, на което участваха над 250 отбора от цял свят, но се класира като първи след общите кръгове. Това се случва за първи път в историята на дебатите у нас.
Двамата завоюваха и индивидуални успехи - Румен Маринов беше отличен като втори „най-добър говорител“, а Николай Ангелов - шести.
От България участие в първенството по дебати взеха и други два отбора. До четвърфинал стигна отборът на Мария Мачева и Бисер Ангелов, а до частичен осминафинал се класира отборът на Алек Селвелиев и Велина Андонова.
В българската делегация участие взе и Ани Ковачева, която съдийства всички девет кръга на Световното първенство по дебати.
За участието на България, успехите и същността на дебатите, в интервю за БТА разказаха Николай Ангелов и Ани Ковачева.
Световното по дебати и пътят до него
Това първенство е най-голямото състезание по дебати, което се провежда в цял свят. Има много различни регионални и по-малки състезания, които обикновено се провеждат през цялата година, но това е най-голямото и най-престижното. Тази година то се проведе в Мадрид и на него имаше представители на над 130 университета в света, а отборите в състезанието бяха над 250. България имаше щастието да се представя на това състезание в три отбора, разказа Ани Ковачева.
За самото световно няма никакво предварително класиране, в него участваш като представител на даден университет, сподели Николай Ангелов. По думите му записването е отворено за всеки. Оттам нататък се организира на базата на Световното по футбол, например. Има предложения от различни държави, всяка година, за да станат домакин на световното. Това сега беше в Мадрид, следващото ще бъде във Виетнам, където аз ще съм един от главните съдии, обясни той и добави, че събитието се провежда в различна държава, в зависимост от подготовката на различните екипи.
Световното се състои от девет кръга, на които отборите се класират, разказа Ангелов. В първия кръг се срещат напълно случайни отбори и след това, малко по малко, колкото повече точки трупат, отборите се изправят срещу такива с близки точки, така се отсяват и се създава класация. В тази класация от девет кръга, отборите са от първо до еди кое си място. Тази година имаше около 300 отбора. На базата на класацията се класират първите 48 отбора. Първите 16 отиват директно на осминафинали, а останалите от тези 48 - на частични полуфинали и се състезават за осминафиналите, обясни Ангелов.
По думите му от това първоначално класиране на отбори на състезанието отборът му с Румен Маринов е бил на първо място, като са имали най-много победи спрямо всички останали отбори.
Преди няколко години с Румен видяхме мащаба в много други държави в сравнение с България. Като цяло Европейските и Световните по дебати са доста грандиозни събития. В доста държави и самите дебати са много по-популярни и уважавани. Решихме да пробваме да отидем на Европейско, на големите състезания като тези в Оксфорд и Кеймбридж. В началото ни беше доста трудно, имахме голяма поредица от десетки състезания, в които нямахме абсолютно никакви резултати, но с малко повече мотивация и с настройката, че това, което правим ни харесва и просто искаме сами да си докажем, че сме по-добри, малко по-малко, започнахме да имаме някакви успехи. Още 2020 г., на Европейското, стигнахме осминафинали, след това, на по-предишното Световно, стигнахме четвъртфинали. Там спечелихме и награда за „най-добро представяне на нова институция“, която не е участвала на Световното преди. В последната година имахме и успехите, които споменах.
Това ни е второто световно като отбор. По-миналото първенство беше онлайн, иначе трябваше да бъде в Южна Корея, но, за съжаление, заради COVID-19 не се случи. Там отново постигнахме доста добри резултати, стигнахме до четвъртфинал. Сега, в последните месеци, набрахме обороти, бяхме на финал на Европейското по дебати, което е най-голямото от този калибър след Световното. Така стигнахме до тук, сподели Николай Ангелов.
"Асоциация дебати България" и дебатите в България
Дебатите в България започват още в края на 90-те години, но самата асоциация, която е неправителствена организация, съществува от 2011 г. Това, което прави асоциацията е, че тя представлява комбинация от всички клубове, които официално са се регистрирали към нея в страната. Създадена е клубна мрежа, която е част от асоциацията и тя поддържа тази клубна мрежа – прави обучения, помага за създаването на нови клубове, когато някой има интерес да създаде клуб в своето училище или град, предлага ресурси и ноу-хау, уточни Ангелов.
Той разказа, че всяка година се организира национално състезание по дебати, а преди години дори са се провеждали Национални дебатьорски форуми, които са събирали около 400 – 500 души от цялата страна. Друга инициатива, която подкрепяме и събираме финансиране в момента за нея, е Националният отбор по дебати. Селектираме най-добрите в страната и им помагаме с тренировъчни лагери и подготовка, и те отиват на международни състезания, добави той.
Според Ани Ковачева "Асоциация дебати България" е единствената организация, която се занимава толкова активно с това да разпространи състезателните дебати от различни градове и съответно различни училища из страната. Това, че имаме отбори, които се представят толкова добре на световно първенство, е много показателно за това каква добра работа върши асоциацията, изтъкна тя.
По думите й пречките, пред които се изправя асоциацията, за да бъде работата й по-успешна, са последиците от пандемията и проблемът с финансирането. До голяма степен за организирането на събития асоциацията разчита на собствено финансиране и такси, които се събират от самите състезания. Отборите, които ходят по такива състезания, са самостоятелно финансирани, заяви тя.
Имали сме моменти, в които сме били финансирани и моменти, в които не сме били финансирани. Преди COVID-19 да удари, имахме доста добре установена мрежа - около 25 събития годишно в страната, като повечето от тях бяха състезания, в които ученици и студенти участваха и се състезаваха по дебати.
Когато ковид удари, цялата тази мрежа се сгромоляса, но разчитахме доста на контактите на място на самите събития. Беше много трудно да се прехвърлим онлайн, защото и самите дебати онлайн не се получаваха толкова добре. Хората нямаха много желание. Докато ковид течеше, децата не ходеха на училище, студентите - на университет, връзките и клубните срещи се скъсаха и, когато ковид се потуши, голяма част от мрежата беше много скъсена. Много от клубовете успяха да имат срещи, да се събират, а в този момент асоциацията нямаше някакви сериозни финансови средства, разказа Николай Ангелов.
По думите му в момента от асоциацията са на етап, в който изграждат много неща наново. Той отбеляза, че въпреки всичко, интересът към дебатите и състезанията малко по малко се възвръща. Тази година имахме доста повече състезания. Със сигурност, не мога да кажа, че дебатите в България някога са били популярни колкото футбола, или нещо такова, но определено сме имали периоди, в които стотици хиляди деца са минавали през дебатьорски програми, клубове. Надявам се в следващите няколко години да го възвърнем, сподели Николай.
По думите му реализацията не винаги опира до средствата, а до голяма степен до мотивацията, желанието и възможността да се организират събития.
Направихме едно международно състезание – Sofia Open, което събра хора от университети от цяла Европа и ни беше изключително трудно да намерим университет, който да иска да си партнира с нас и просто да ни предостави зали, в които да проведем дебати. Тук дори не става въпрос за някакви сериозни финансови средства, но повечето от университетите ни отказаха по някакви си, техни причини. Ако имахме малко повече разпознаваемост, уважение към това, което правим, може би щяхме да можем да правим повече такива събития, каза още Ангелов.
Ковачева добави, че тази година, през лятото, страната ни ще е домакин на Европейското първенство по дебати, което ще се проведе в Бургас.
Какво представляват дебатите
По думите на Николай дебатите са вид структуриран спор, като съществуват различни формати. Установените формати или стандартът за водене на дебати в света са - „световни училища“ (World Schools) и „британски парламентарен“, който е установен да се провежда на университетско ниво. Това, което отличава двата формата е, че в „световните училища“ са два отбора ученици от по трима човека, които защитават заедно „за“ или „против“ по дадена тема. Докато университетските дебати имат четири отбора - два, които защитават и два, които са „против“, и всеки отбор е сам за себе си. Отборите, които са „за“, не си противоречат директно, а се опитват да изпъкнат с различни аргументи, обясни Ангелов.
Според Ани Ковачева интересното е, че темите се пускат 15 минути преди самият дебат да започне. Това означава, че темата се обявява, минават 15 минути, в които отборите се подготвят, и след това дебатът започва. В един дебат има четири отбора по двама души. Два отбора са от страната на правителството и два - от страната на опозицията. Въпреки че има по два отбора от всяка страна, тези отбори са абсолютно индивидуални един от друг. Те не си кооперират. Целта им е да са по-добри от двата противникови отбора и този, който е над тях. Всеки отбор представя своите аргументи в дебата, които защитават или опонират на темата. Тяхната цел е и да покажат защо аргументите на противниковия отбор са или неверни, или не толкова важни в дебата.
Ковачева разказа, че на световното в Мадрид е участвала като съдия. По думите й ролята на съдията е той да може да проследи целия дебат много добре и да прецени как отговорите, които дават отборите спрямо отговорите на другите отбори, си взаимодействат, кой е печелившият отбор и как се подреждат другите отбори.
На световното първенство обикновено има повече съдии от обикновено състезание, тъй като е много важно решенията, които се взимат всеки рунд, да бъдат максимално правилни спрямо дебата. Под трима или четирима съдии няма, каза тя.
Ковачева уточни, че по време на състезанието се следи да няма интереси между отборите и съдиите, които им съдийстват. Често се случва да се сменят съдиите в стаята, ако системата, която генерира как да бъдат разпределени, ги е сложила в неподходяща стая - не може съдия от една и съща институция да съдийства на своите отбори, изтъкна тя. Според нея дебатите позволяват да се научат много неща и натрупат много умения, които помагат в ежедневието, например при представянето на идеи и дори във всекидневната комуникация.
Двамата завоюваха и индивидуални успехи - Румен Маринов беше отличен като втори „най-добър говорител“, а Николай Ангелов - шести.
От България участие в първенството по дебати взеха и други два отбора. До четвърфинал стигна отборът на Мария Мачева и Бисер Ангелов, а до частичен осминафинал се класира отборът на Алек Селвелиев и Велина Андонова.
В българската делегация участие взе и Ани Ковачева, която съдийства всички девет кръга на Световното първенство по дебати.
За участието на България, успехите и същността на дебатите, в интервю за БТА разказаха Николай Ангелов и Ани Ковачева.
Световното по дебати и пътят до него
Това първенство е най-голямото състезание по дебати, което се провежда в цял свят. Има много различни регионални и по-малки състезания, които обикновено се провеждат през цялата година, но това е най-голямото и най-престижното. Тази година то се проведе в Мадрид и на него имаше представители на над 130 университета в света, а отборите в състезанието бяха над 250. България имаше щастието да се представя на това състезание в три отбора, разказа Ани Ковачева.
За самото световно няма никакво предварително класиране, в него участваш като представител на даден университет, сподели Николай Ангелов. По думите му записването е отворено за всеки. Оттам нататък се организира на базата на Световното по футбол, например. Има предложения от различни държави, всяка година, за да станат домакин на световното. Това сега беше в Мадрид, следващото ще бъде във Виетнам, където аз ще съм един от главните съдии, обясни той и добави, че събитието се провежда в различна държава, в зависимост от подготовката на различните екипи.
Световното се състои от девет кръга, на които отборите се класират, разказа Ангелов. В първия кръг се срещат напълно случайни отбори и след това, малко по малко, колкото повече точки трупат, отборите се изправят срещу такива с близки точки, така се отсяват и се създава класация. В тази класация от девет кръга, отборите са от първо до еди кое си място. Тази година имаше около 300 отбора. На базата на класацията се класират първите 48 отбора. Първите 16 отиват директно на осминафинали, а останалите от тези 48 - на частични полуфинали и се състезават за осминафиналите, обясни Ангелов.
По думите му от това първоначално класиране на отбори на състезанието отборът му с Румен Маринов е бил на първо място, като са имали най-много победи спрямо всички останали отбори.
Преди няколко години с Румен видяхме мащаба в много други държави в сравнение с България. Като цяло Европейските и Световните по дебати са доста грандиозни събития. В доста държави и самите дебати са много по-популярни и уважавани. Решихме да пробваме да отидем на Европейско, на големите състезания като тези в Оксфорд и Кеймбридж. В началото ни беше доста трудно, имахме голяма поредица от десетки състезания, в които нямахме абсолютно никакви резултати, но с малко повече мотивация и с настройката, че това, което правим ни харесва и просто искаме сами да си докажем, че сме по-добри, малко по-малко, започнахме да имаме някакви успехи. Още 2020 г., на Европейското, стигнахме осминафинали, след това, на по-предишното Световно, стигнахме четвъртфинали. Там спечелихме и награда за „най-добро представяне на нова институция“, която не е участвала на Световното преди. В последната година имахме и успехите, които споменах.
Това ни е второто световно като отбор. По-миналото първенство беше онлайн, иначе трябваше да бъде в Южна Корея, но, за съжаление, заради COVID-19 не се случи. Там отново постигнахме доста добри резултати, стигнахме до четвъртфинал. Сега, в последните месеци, набрахме обороти, бяхме на финал на Европейското по дебати, което е най-голямото от този калибър след Световното. Така стигнахме до тук, сподели Николай Ангелов.
"Асоциация дебати България" и дебатите в България
Дебатите в България започват още в края на 90-те години, но самата асоциация, която е неправителствена организация, съществува от 2011 г. Това, което прави асоциацията е, че тя представлява комбинация от всички клубове, които официално са се регистрирали към нея в страната. Създадена е клубна мрежа, която е част от асоциацията и тя поддържа тази клубна мрежа – прави обучения, помага за създаването на нови клубове, когато някой има интерес да създаде клуб в своето училище или град, предлага ресурси и ноу-хау, уточни Ангелов.
Той разказа, че всяка година се организира национално състезание по дебати, а преди години дори са се провеждали Национални дебатьорски форуми, които са събирали около 400 – 500 души от цялата страна. Друга инициатива, която подкрепяме и събираме финансиране в момента за нея, е Националният отбор по дебати. Селектираме най-добрите в страната и им помагаме с тренировъчни лагери и подготовка, и те отиват на международни състезания, добави той.
Според Ани Ковачева "Асоциация дебати България" е единствената организация, която се занимава толкова активно с това да разпространи състезателните дебати от различни градове и съответно различни училища из страната. Това, че имаме отбори, които се представят толкова добре на световно първенство, е много показателно за това каква добра работа върши асоциацията, изтъкна тя.
По думите й пречките, пред които се изправя асоциацията, за да бъде работата й по-успешна, са последиците от пандемията и проблемът с финансирането. До голяма степен за организирането на събития асоциацията разчита на собствено финансиране и такси, които се събират от самите състезания. Отборите, които ходят по такива състезания, са самостоятелно финансирани, заяви тя.
Имали сме моменти, в които сме били финансирани и моменти, в които не сме били финансирани. Преди COVID-19 да удари, имахме доста добре установена мрежа - около 25 събития годишно в страната, като повечето от тях бяха състезания, в които ученици и студенти участваха и се състезаваха по дебати.
Когато ковид удари, цялата тази мрежа се сгромоляса, но разчитахме доста на контактите на място на самите събития. Беше много трудно да се прехвърлим онлайн, защото и самите дебати онлайн не се получаваха толкова добре. Хората нямаха много желание. Докато ковид течеше, децата не ходеха на училище, студентите - на университет, връзките и клубните срещи се скъсаха и, когато ковид се потуши, голяма част от мрежата беше много скъсена. Много от клубовете успяха да имат срещи, да се събират, а в този момент асоциацията нямаше някакви сериозни финансови средства, разказа Николай Ангелов.
По думите му в момента от асоциацията са на етап, в който изграждат много неща наново. Той отбеляза, че въпреки всичко, интересът към дебатите и състезанията малко по малко се възвръща. Тази година имахме доста повече състезания. Със сигурност, не мога да кажа, че дебатите в България някога са били популярни колкото футбола, или нещо такова, но определено сме имали периоди, в които стотици хиляди деца са минавали през дебатьорски програми, клубове. Надявам се в следващите няколко години да го възвърнем, сподели Николай.
По думите му реализацията не винаги опира до средствата, а до голяма степен до мотивацията, желанието и възможността да се организират събития.
Направихме едно международно състезание – Sofia Open, което събра хора от университети от цяла Европа и ни беше изключително трудно да намерим университет, който да иска да си партнира с нас и просто да ни предостави зали, в които да проведем дебати. Тук дори не става въпрос за някакви сериозни финансови средства, но повечето от университетите ни отказаха по някакви си, техни причини. Ако имахме малко повече разпознаваемост, уважение към това, което правим, може би щяхме да можем да правим повече такива събития, каза още Ангелов.
Ковачева добави, че тази година, през лятото, страната ни ще е домакин на Европейското първенство по дебати, което ще се проведе в Бургас.
Какво представляват дебатите
По думите на Николай дебатите са вид структуриран спор, като съществуват различни формати. Установените формати или стандартът за водене на дебати в света са - „световни училища“ (World Schools) и „британски парламентарен“, който е установен да се провежда на университетско ниво. Това, което отличава двата формата е, че в „световните училища“ са два отбора ученици от по трима човека, които защитават заедно „за“ или „против“ по дадена тема. Докато университетските дебати имат четири отбора - два, които защитават и два, които са „против“, и всеки отбор е сам за себе си. Отборите, които са „за“, не си противоречат директно, а се опитват да изпъкнат с различни аргументи, обясни Ангелов.
Според Ани Ковачева интересното е, че темите се пускат 15 минути преди самият дебат да започне. Това означава, че темата се обявява, минават 15 минути, в които отборите се подготвят, и след това дебатът започва. В един дебат има четири отбора по двама души. Два отбора са от страната на правителството и два - от страната на опозицията. Въпреки че има по два отбора от всяка страна, тези отбори са абсолютно индивидуални един от друг. Те не си кооперират. Целта им е да са по-добри от двата противникови отбора и този, който е над тях. Всеки отбор представя своите аргументи в дебата, които защитават или опонират на темата. Тяхната цел е и да покажат защо аргументите на противниковия отбор са или неверни, или не толкова важни в дебата.
Ковачева разказа, че на световното в Мадрид е участвала като съдия. По думите й ролята на съдията е той да може да проследи целия дебат много добре и да прецени как отговорите, които дават отборите спрямо отговорите на другите отбори, си взаимодействат, кой е печелившият отбор и как се подреждат другите отбори.
На световното първенство обикновено има повече съдии от обикновено състезание, тъй като е много важно решенията, които се взимат всеки рунд, да бъдат максимално правилни спрямо дебата. Под трима или четирима съдии няма, каза тя.
Ковачева уточни, че по време на състезанието се следи да няма интереси между отборите и съдиите, които им съдийстват. Често се случва да се сменят съдиите в стаята, ако системата, която генерира как да бъдат разпределени, ги е сложила в неподходяща стая - не може съдия от една и съща институция да съдийства на своите отбори, изтъкна тя. Според нея дебатите позволяват да се научат много неща и натрупат много умения, които помагат в ежедневието, например при представянето на идеи и дори във всекидневната комуникация.
Comments
comments powered by Disqus