Творците
In memoriam: Почина проф. Елка Константинова
In memoriam: Почина проф. Елка Константинова
Почина проф.Елка Константинова, съобщи БТА, по информация от семейството й.
Писателят, литературовед и политик проф. Елка Константинова е родена на 25 май 1932 г. в семейството на литературния критик -толстоист Георги Константинов.
През 1957 г. завършва специалност "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1968 г. е кандидат на филологическите науки, като защитава дисертация на тема: "Георги Райчев. Живот и творчество". От 1966 г. до 1967 г. тя е преподавател в Държавния библиографски институт. От 1968 г. завежда отдел "Критика" във в. "Народна култура" и е редактор в сп. "Септември". От 1969 г. е научен сътрудник в Института за литература при Българската академия на науките.
През периода 1974-1984 г. е преподавател по българска литература във Висшия педагогически институт в Шумен. През годините от 1979 г. до 1982 г. е гост-лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков, Полша. От 1987 г. до 1990 г. е преподавател по детска литература в Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" (днес НАТФИЗ).
След 10 ноември 1989 г. Елка Константинова има активна роля в политиката. Тя е един от лидерите на Съюза на демократничните сили (СДС) и негов член от 1989 г. до 1993 г. Проф.Константинова е и първият председател на Радикалдемократическата партия от декември 1989 г. до 20 юни 1993 г. Работила е като директор на в. "Век 21" (1990-1991). От 1990 г. до 1991 г. е депутат в VII Велико Народно събрание (ВНС). От 8 ноември 1991 г. до 30 декември 1992 г. е министър на културата в правителството на Филип Димитров. От 1993 г. до 1997 г. е културно аташе в Посолството на България в Полша. През 1998 г. е заместник-председател на Международната агенция на българите.
Публикувала е статии във в. "Литературен фронт", в. "Литературен форум", сп. "Пламък", сп. "Септември", сп. "Летописи", сп. "Литературна мисъл", в. "Век 21", в. "Литературен вестник". Редактор е на издания на съчиненията на Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Антон Страшимиров и др. Участвала е в съставянето на литературната част на "Българска енциклопедия А-Я" (2002). Автор е на книгите "Георги Райчев. Литературно-критически очерк" (1970), "Фантастика и белетристика" (1973), "Камен Калчев" (1974), "Георги Караславов. Творчески портрет" (1977, 1986), "Наблюдения над литературното развитие" (1977), "Самобитно и общочовешко" (1980), "Георги Райчев. Жизнен и творчески път" (1982), "Силуети от вчера и днес" (1985), "Фантастика и съвременност" (1985), "Българският разказ от вчера и днес" (1987), "Въображаемото и реалното. Фантастиката в българската художествена проза" (1987), "Николай Лилиев. Творчески портрет" (1988, 1992), "Лечебната сила на литературата" (1992), "Какво ще кажем ние на младите сърца" (2002). Съставител и редактор на редица художествени и научни издания.
Проф. Елка Констанинова е носител на наградата за фантастика "Гравитон", учредена от писателя-фантаст Любен Дилов (26 март 1998), на "Командорски кръст на Ордена за заслуги" - най-високата държавна награда на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки (2001), на орден "Св. Св. Кирил и Методий" огърлие (30 май 2012).
Писателят, литературовед и политик проф. Елка Константинова е родена на 25 май 1932 г. в семейството на литературния критик -толстоист Георги Константинов.
През 1957 г. завършва специалност "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1968 г. е кандидат на филологическите науки, като защитава дисертация на тема: "Георги Райчев. Живот и творчество". От 1966 г. до 1967 г. тя е преподавател в Държавния библиографски институт. От 1968 г. завежда отдел "Критика" във в. "Народна култура" и е редактор в сп. "Септември". От 1969 г. е научен сътрудник в Института за литература при Българската академия на науките.
През периода 1974-1984 г. е преподавател по българска литература във Висшия педагогически институт в Шумен. През годините от 1979 г. до 1982 г. е гост-лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков, Полша. От 1987 г. до 1990 г. е преподавател по детска литература в Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" (днес НАТФИЗ).
След 10 ноември 1989 г. Елка Константинова има активна роля в политиката. Тя е един от лидерите на Съюза на демократничните сили (СДС) и негов член от 1989 г. до 1993 г. Проф.Константинова е и първият председател на Радикалдемократическата партия от декември 1989 г. до 20 юни 1993 г. Работила е като директор на в. "Век 21" (1990-1991). От 1990 г. до 1991 г. е депутат в VII Велико Народно събрание (ВНС). От 8 ноември 1991 г. до 30 декември 1992 г. е министър на културата в правителството на Филип Димитров. От 1993 г. до 1997 г. е културно аташе в Посолството на България в Полша. През 1998 г. е заместник-председател на Международната агенция на българите.
Публикувала е статии във в. "Литературен фронт", в. "Литературен форум", сп. "Пламък", сп. "Септември", сп. "Летописи", сп. "Литературна мисъл", в. "Век 21", в. "Литературен вестник". Редактор е на издания на съчиненията на Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Антон Страшимиров и др. Участвала е в съставянето на литературната част на "Българска енциклопедия А-Я" (2002). Автор е на книгите "Георги Райчев. Литературно-критически очерк" (1970), "Фантастика и белетристика" (1973), "Камен Калчев" (1974), "Георги Караславов. Творчески портрет" (1977, 1986), "Наблюдения над литературното развитие" (1977), "Самобитно и общочовешко" (1980), "Георги Райчев. Жизнен и творчески път" (1982), "Силуети от вчера и днес" (1985), "Фантастика и съвременност" (1985), "Българският разказ от вчера и днес" (1987), "Въображаемото и реалното. Фантастиката в българската художествена проза" (1987), "Николай Лилиев. Творчески портрет" (1988, 1992), "Лечебната сила на литературата" (1992), "Какво ще кажем ние на младите сърца" (2002). Съставител и редактор на редица художествени и научни издания.
Проф. Елка Констанинова е носител на наградата за фантастика "Гравитон", учредена от писателя-фантаст Любен Дилов (26 март 1998), на "Командорски кръст на Ордена за заслуги" - най-високата държавна награда на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки (2001), на орден "Св. Св. Кирил и Методий" огърлие (30 май 2012).
Comments
comments powered by Disqus