Нивото на бургаския филиал на висшето учебно заведение е напълно съпоставимо с това в София, каза в интервю за БТА деканът на Факултета по изящни изкуства на Национална художествена академия (НХА) проф. Светозар Бенчев. Той беше в Бургас във връзка със започналите в първата седмица на януари зимни конферанси на всички курсове от специалностите "Живопис", "Графика", "Книга, илюстрация, печатна графика", "Плакат и визуална комуникация" и "Мода". С тях преподавателите, сред които бяха също ректорът на НХА проф. Георги Янков, заместник ректорът проф. Николай Младенов и директорът на бургаския филиал на академията доц. Димо Колибаров, проверяват работата и напредъка на студентите, обсъждат с тях постигнатото през първия семестър и дават насоки за развитие.

Филиалът на Национална художествена академия в Бургас бе открит през 2018 г. и през 2022 г. изпрати първия си бакалавърски випуск. В интервюто проф. Светозар Бенчев разкрива още за впечатленията от развитието на филиала на академията в морския град, възможностите за допълнения на набора от преподаватели и реализацията на вече завършилите студенти. В разговора той коментира и новината от началото на януари за откриването на филиал и на Софийски университет в морския град, както и за творческите си занимания извън академичните ангажименти.

В края на ноември, по време на бургаската премиера на стихосбирката "Капка, изпреварила дъжд", на която сте художник, споделихте, че мнозина не са вярвали в успеха на филиала на Национална художествена академия в Бургас при основаването му през 2018 г.. Той вече изпрати първия си випуск през 2022 г., а през настоящата година предстои и завършването на първи випуск в специалност „Мода“. Как оценявате развитието на филиала в Бургас за този период?

- Винаги съм държал филиалът на академията да поддържа същото ниво на обучение, както в София, и да не се превърне в провинциална структура или някакво полусамодейно място, където изискванията са различни и критериите са по домашному занижени. Винаги съм искал на всяко едно място, където академията присъства, да го прави с цялата си тежест и с авторитета, който нейните преподаватели носят. Затова и в Бургас голямата част от преподавателския състав е от София. Те пътуват, което не винаги е комфортно, но всички са наясно, че са поели този ангажимент и го спазват, за което аз винаги ги поздравявам. Това е избор на всеки един от тях. В този смисъл имаме малко хора, които са на щат към бургаския филиал, защото повечето са преподавателите от София.

Самите условия в бургаската академия са изключителни. Просто няма такава академия и атмосферата е невероятна. Факт е, че тъй като всичко беше ново и бе направено с много вкус и желание, малко се цапа. Това не е характерно за художествена академия, защото в София има далеч по-свободно поведение спрямо вещите, обстановката и материалната база. Тук фактът, че е чисто, ново и виждаш едно съвсем европейско ниво, като че ли респектира самите студенти и те работят много отговорно и пълноценно, без да проявяват излишен артистизъм върху мебелите.

Това е важно, защото както тръгне в началото, така и продължава. А тук тръгна с хубава сграда, със съвсем ново обзавеждане, нови стативи, нови маси и всички други неща, които са нормални за употреба в академията. Виждаш, че е чисто, че климатиците работят. На тавана има оберлихти, които допълват атмосферата. От всеки прозорец виждаш морето, което е страхотно предимство. Това няма начин да не влияе на студентите.

Казахте, че има преподаватели, които от самото начало са поели ангажимент да пътуват до Бургас. Проявяват ли вече такъв интерес и други преподаватели?

- Да, но тук опираме до капацитета на самите специалности да осигурят достатъчно добро разписание на самите преподаватели и на възможностите им. От значение е съставът на катедрата. Има катедри като „Керамика“, „Порцелан и стъкло“ и „Индустриален дизайн“, които имат млади преподаватели, но все още нямат достатъчно хабилитирани хора като състав. Голяма част от нашите колеги се пенсионираха последните една-две години и в момента сме в един плаващ период, в който част от младите още не са се хабилитирали и липсва достатъчно количество от необходимите кадри, които да могат да поемат учебния процес и в Бургас.

Тази причина е организационна, но желание определено има. Предполагам, че съвсем скоро този недостиг ще бъде преодолян, тъй като много от по-младите колеги в момента се хабилитират и текат процедури. Въпрос на година-две е да се приключи с този проблем от смяната на поколенията. Това ще попълни и така необходимия състав, за да може и тук да бъде осигурен пълноценен процес.

Следите ли реализацията на вече завършилите студенти от бургаския филиал?

- Поддържаме такава информация, но те са тъкмо завършили първия бакалавърски курс. Част от тях, които имаха желание и издържаха изпитите, вече следват магистратура в София. Други решиха, че на ниво бакалавър могат да прекратят или след година или две да продължат по друг начин обучението си.

По-важното е, че всички те завършиха с много добри дипломни работи като цялостно ниво. Разбира се, навсякъде има по двама-трима водещи, които издърпват и останалите със себе си. Много се радвам, че има много интересни както индивидуални постижения, така и цялостно нивото е напълно съпоставимо с това в София.

Виждате ли в обозримо бъдеще вероятност филиалът на Националната художествена академия в Бургас да започне да привлича и студентите от София?

- Да, не е изключено. Ние обмисляме и обмен в един момент. Преди време бях поканил студенти от по-горните курсове по „Живопис“ в София да вземат участие във "Фестивал на младите в изкуството" в Бургас. Като видяха условията тук, веднага започнаха да питат: „Може ли, професоре, да дойдем да учим тук догодина?“ Просто обстановката много впечатлява и тя действително е попадение, защото мястото като ситуация е разкошно и накъдето и да погледнеш, виждаш моменти, които биха те вдъхновили като художник. Няма начин това да не оказва влияние.

Преди около седмица се появи новината, че Софийски университет „Св. Климент Охридски“ също ще открие филиал в Бургас. Смятате ли, че Национална художествена академия има принос в отварянето на вратата към такъв тип практика за другите висши учебни заведения?

- До голяма степен. Смятам, че това като цяло е заслуга на кмета г-н Димитър Николов, защото усещам, че той има желание да задържи младите хора в Бургас и да привлече едно по-интелигентно младо поколение, което да остане в Бургас. Бургас има потенциал, който заслужава да остане и да се развива в града. Разбира се, добре дошли са и хора от други места, които да завършват тук. Според мен това е много правилна политика, защото тези неща дават резултат след време. Трябва да се инвестира в идея, която ще даде плодове след минимум 5-10 години, но това е много прозорлива стъпка според мен.

Бургас заслужава младо поколение, което да е тук. Алтернативата е да отидеш в София, а там животът те грабва, нещо се случва, жениш се или започваш работа, има всякакви житейски моменти, които съпътстват всеки един от нас и голяма част от бургазлиите, които потенциално биха допринесли за развитието на града, просто не са тук.

Аз самият съм бургазлия и винаги действам за идеята каквото може да се направи за града и нашето присъствие като учебно заведение, както и на всеки един от нас като творец и като гражданин, да допринесе по някакъв начин, защото обичам Бургас.

Миналата година представихте юбилейната изложба, озаглавена „Морски чудовища“. Над какво работите сега?

- Имам страшно много идеи, но не обичам да говоря за проектите си, преди да ги осъществя, защото имам чувството, че по този начин отнемам част от енергията им. Та идеи имам, но нямам достатъчно време. Затова си пожелавам достатъчно творческо време, за да осъществя всички тях. Напоследък особено съм започнал да работят над определени теми, които не ми дават мира и нощем ставам по два-три пъти да нахвърлям идеи. Натрупал съм материал за няколко изложби, но всички тези ангажименти – административни и академични – са някакъв крадец на творческо време и е много сложно да се компенсира и да се получи така, че да успееш да съчетаеш и едното, и другото.

Има моменти, в които проявявам добра дисциплина и използвам паузите между семестрите или отделни дни, но всичко е въпрос на организация. По-дългото творческо време е много важно, за да можеш да изживееш и осмислиш нещата дълбоко, да ги огледаш с дистанция и поглед, който все пак критично да отсее онова, което се е получило, от онова, което все още има да се доработи и да се търси в него.