Шопинг
Дежа вю от времето на социализма
Дежа вю от времето на социализма
Стоката - хубава, но с продавачка, която си е сбъркала работата, ще си остане по рафтовете.
Автор: Соня Георгиева
Ако сте изненадани от горното заглавие, чуйте малката ни история.
С приятелка се разхождахме из стария мол на Бургас - "Плаза" и превръщахме шопинг тура в психотерапия за разтоварване от тежката работна седмица.
В новия магазин за български чанти на първия етаж, точно срещу касите на хипермаркет "Карфур", погледът ни бе привлечен от пъстротата на перфектна серия - портмонета, ключодържатели, бележници, визитници и чанти, които приличаха по цветова гама и изпълнение на прочута италианска дизайнерска марка. Само че родно производство и на добра цена.
Развълнувани от малкото си женско "откритие" започнахме една през друга да си показваме все по-хубави и интересни стоки. Приятелката ми си търсеше отдавна чанта и се обърна към стоящата до нас с каменна и отегчена физиономия консултант-продавачка с въпроса това ли е цялата колекция или има още артикули. Младата дама благоволи да процеди през зъби: "Ми нали виждате, каквото е изложено - това е в магазина".
Приятелката ми не се отказа и продължи да пита - кога ще заредите отново, има ли в колекцията по-големи чанти, кожата каква е - на което продавачката отвърна арогантно: "Много питате!" и тръгна към противоположния край на магазина.
Попарени от отношението й не се въздържахме да й направим забележка, че явно си е сгрешила професията, но младата особа отвърна само с презрителен поглед.
Разстроени си тръгнахме, но не спряхме да си задаваме въпроса: Има ли наистина безработица и ако да - как си позволява един млад човек, който е имал шанса да намери работа на добро и престижно място, да се държи така с клиентите, вместо да е любезен, с предразполагащо поведение.
Няколко дни преди това се бяхме върнали от Лозенград, където лично собственикът на магазин за дрехи ни консултира и обслужи и е излишно да разказвам, че ни представи цялата стока от магазина, за да купим накрая една блузка. Този факт не развали любезността му и на йота и ние бяхме изпратени като дворцови дами.
Мислехме, че грозните прояви от соца са изчезнали в небитието. С развитието на стоково-паричните отношения и новата шопинг култура продавачите станаха консултанти и се успокоихме, че поне по този показател сме доближили цивилизованите народи. Уви – уродливото лице на миналото често наднича през рамо в живота ни.
Ако сте изненадани от горното заглавие, чуйте малката ни история.
С приятелка се разхождахме из стария мол на Бургас - "Плаза" и превръщахме шопинг тура в психотерапия за разтоварване от тежката работна седмица.
В новия магазин за български чанти на първия етаж, точно срещу касите на хипермаркет "Карфур", погледът ни бе привлечен от пъстротата на перфектна серия - портмонета, ключодържатели, бележници, визитници и чанти, които приличаха по цветова гама и изпълнение на прочута италианска дизайнерска марка. Само че родно производство и на добра цена.
Развълнувани от малкото си женско "откритие" започнахме една през друга да си показваме все по-хубави и интересни стоки. Приятелката ми си търсеше отдавна чанта и се обърна към стоящата до нас с каменна и отегчена физиономия консултант-продавачка с въпроса това ли е цялата колекция или има още артикули. Младата дама благоволи да процеди през зъби: "Ми нали виждате, каквото е изложено - това е в магазина".
Приятелката ми не се отказа и продължи да пита - кога ще заредите отново, има ли в колекцията по-големи чанти, кожата каква е - на което продавачката отвърна арогантно: "Много питате!" и тръгна към противоположния край на магазина.
Попарени от отношението й не се въздържахме да й направим забележка, че явно си е сгрешила професията, но младата особа отвърна само с презрителен поглед.
Разстроени си тръгнахме, но не спряхме да си задаваме въпроса: Има ли наистина безработица и ако да - как си позволява един млад човек, който е имал шанса да намери работа на добро и престижно място, да се държи така с клиентите, вместо да е любезен, с предразполагащо поведение.
Няколко дни преди това се бяхме върнали от Лозенград, където лично собственикът на магазин за дрехи ни консултира и обслужи и е излишно да разказвам, че ни представи цялата стока от магазина, за да купим накрая една блузка. Този факт не развали любезността му и на йота и ние бяхме изпратени като дворцови дами.
Мислехме, че грозните прояви от соца са изчезнали в небитието. С развитието на стоково-паричните отношения и новата шопинг култура продавачите станаха консултанти и се успокоихме, че поне по този показател сме доближили цивилизованите народи. Уви – уродливото лице на миналото често наднича през рамо в живота ни.
Comments
comments powered by Disqus