Малцина от нас се замислят много за кипящото, въртящо се съдържание на Земята, докато някое внезапно събитие, като земетресение или вулканично изригване, не ни накара да се замислим.

Въпреки това, геолозите разбират малко по-добре динамиката на вътрешността на Земята и току-що откриха, че твърдото вътрешно желязно ядро ​​на Земята - което обикновено се върти в почти без триене разтопена външна обвивка - изглежда се е забавило до спиране.

„Намерихме изненадващо доказателство, че вътрешното ядро ​​почти е спряло да се върти през последното десетилетие и може да претърпява обрат във вековната периодичност на трептенията“, пишат в публикуваната статия геофизиците И Янг и Сяодонг Сонг от Пекинския университет в Пекин. .

Само от няколко десетилетия знаем, че вътрешното ядро ​​на Земята се върти спрямо мантията над него, както беше потвърдено през 1996 г. от Сонг и неговия колега Пол Ричардс, сеизмолог от Колумбийския университет. Преди тяхната работа идеята, че вътрешното ядро ​​на Земята се върти отделно от останалата част на планетата, беше недоказана теория, предсказана от недоказан модел на магнитното поле на Земята.

Оттогава земните учени се опитват да разберат - от разстояние от 5100 километра - колко бързо или бавно се върти вътрешното ядро.

Първоначално се смяташе, че вътрешното ядро ​​прави пълна революция на всеки 400 години, движено от електромагнитен момент и балансирано от гравитационно привличане. Но други учени скоро предположиха, че се върти много по-бавно, отнемайки 1000 години или повече, за да завърши една революция.

Скоростта на това въртене и въпросът дали се променя все още е въпрос на спорове. Вътрешното ядро ​​обаче продължава дългото си пътуване, игнорирайки разгорещения дебат на върха.

След като претегли плюсовете и минусите, Сонг се върна към същия метод, който той и Ричардс бяха използвали, за да заключат, че вътрешното ядро ​​се върти. През 1996 г. те проследиха показанията на сеизмичните вълни от повтарящи се земетресения, наречени дублети, които преминаха през вътрешното ядро ​​от Южния Атлантик до Аляска между 1967 и 1995 г.

Ако вътрешното ядро ​​не се движеше, ударните вълни трябваше да следват същия път. Но Сонг и Ричардс показаха, че от 60-те до 90-те години на миналия век сеизмичните вълни стават с част от секундата по-бързи.

Сега, в ново проучване с Янг, Сонг преразгледа старите данни и ги сравни с по-нови модели на почти идентични сеизмични вълни, които показват, че вътрешното ядро ​​се е забавило и може дори да се обърне.

Те откриха, че от около 2009 г. траекториите, които преди това показват значителни времеви колебания, остават практически непроменени, тъй като сеизмичните вълни преминават през ядрото и излизат от другата страна. Всяка разлика във времето е изчезнала.

„Този ​​глобален модел предполага, че ротацията в ядрото наскоро е спряла“, пишат Янг и Сонг.

Янг и Сонг също вярват, че скорошното спиране на въртенето на вътрешното ядро ​​се дължи на обратното въртене: твърда желязна сфера се плъзга в другата посока при 70-годишно колебание.

Според техните изчисления, лек дисбаланс в електромагнитните и гравитационните сили би бил достатъчен, за да забави и след това да обърне въртенето на вътрешното ядро, което се наблюдава.

Но това не е всичко. Изследователите отбелязват, че 70-годишното превключване съвпада с други периодични промени, наблюдавани на земната повърхност, в продължителността на деня и магнитното поле, които имат периодичност от шест до седем десетилетия. Десетилетните модели в наблюденията на климата като глобалната средна температура и покачването на морското равнище също изглеждат като странни съвпадения.

Според Йънг и Сонг, тези чести, бавно променящи се, фини флуктуации, които се случват на всеки 60 до 70 години, показват "резонансна система в различните слоеве на Земята" - сякаш цялата планета си тананика една и съща, мрачна мелодия.

Тъй като се смята, че вътрешното ядро ​​на Земята е динамично свързано с нейните външни слоеве, свързано с външното ядро ​​чрез електромагнитно свързване и с мантията чрез гравитационни сили, изследването може също да ни помогне да разберем как процесите, протичащи дълбоко в нашата планета, влияят повърхността му - изтънява кората, върху която живеем, разположена върху въртящия се вътрешен слой.

„Тези наблюдения предоставят доказателства за динамично взаимодействие между слоевете на Земята, от най-дълбоките вътрешности до повърхността“, заключават Янг и Сонг.

Изследването е публикувано в списанието Nature Geoscience.