Лековита вода в село Добрич, Димитровградско, вече повече от четиридесет години лекува болките на хора от цяла България. Аязмото тече в местна къща и помага при заболявания на очите, безплодие, кожни проблеми и какви ли не други болки, кълнат се хора, успели да се докоснат до него.

Чудотворната течност била открита от баба Василка през 1970 година година. Малко преди това жената имала пророчески сън, в който светиите Йоан Златоуст, Василий Велики и Григорий Богослов ѝ се явили. Те ѝ обяснили, че преди шест века на мястото, където сега е домът ѝ, се е намирал храм.

След това тримата светии заръчали на жената да започне да копае в земята около къщата си, докато от нея бликне вода. За самата течност те разказали, че потича от свещена планина, извисяваща се в невидимия свят, и заръчали на Василка да я раздели на три. Старицата послушала съветниците си и започнала да копае, докато наистина потекла вода.

След това с помощта на водопроводчиците я пуснала да тече през три различни чешми – едната носела късмет на младите и ги дарявала с плодовитост, а другите две помагали при кожни заболявания и проблеми с очите.

Щом чешмите в дома на Василка заработили, славата им се разнесла из целия Димитровград, а по-късно из всички краища на страната. В къщата на старицата започнали да прииждат всякакви хора, надявайки се да се изцерят с вълшебната вода. Добричлийката, от своя страна, приемала всеки радушно и му помагала с каквото може.

"Бездетни зачеват, а смъртно болни възкръсват. Стига да имате вяра, невъзможни неща няма, било за болест или житейски проблем“, разказа пред Нова телевизия Груда Славова, 74-годишната дъщеря на баба Василка. Сега тя е пазителката на извора, след смъртта на баба Василка през 2012 г.

„Млада жена от Благоевград – Галя се казва, преди години се моли много тука. Разказа, че има тумор в главата. Пи от водата и си взе за вкъщи. Дойде скоро и разказа, че Тримата светители са я излекували и туморът е изчезнал. После й се родиха две момчета. Докато още майка беше жива, й предсказа, че ще има и трето дете - момиче. И така се случи. Който вярва, той получава – аз така разбирам всичко“, описа този изумителен случай Груда.

На смъртния си одър баба Василка заръчала на щерка си да се грижи за извора като едно от свещените места на България.

„Майка една година беше болна, преди да почине. Тя ми заръча така: Гроздано, когато мене вече ме няма, да не пъдиш хората, да не чупиш иконите! Параклиса и извора да ги поддържате. Целият двор и къща е под закрилата на Тримата светители“, разказва Груда Славова. Заявява, че оттогава пази всичко, както си е било, включително Библията на Василка. „Мама събираше всички свидетелства за силата на извора и благодарствените писма на хората в една чанта. Тя също си стои“, дава отчет Груда. Споделя още, че каквото е видяла и научила от майка си, продължава съвестно да изпълнява.

Употреба
Една от важните заръки на баба Василка била за употребата на водата. „Когато дойдете тука, ако искате, ще ви полея да се умиете – лицето, ръцете, някои в зоната на сърцето – който, където го боли. После си наливате от извора на Тримата светители за вкъщи. Там три дена точно в 13,30 часа трябва да се миете с поливкa и да пиете. Който е на работа през деня, може да спази същия час, но през нощта (1,30 ч.). Когато ползвате водата, винаги трябва да споменувате светиите в кратка молитвичка така: „Св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов, помилуйте мене грешния/грешната“, съветва възрастната жена. Обяснява, че аптекар от Пловдив с болни бъбреци изпълнил всичко това и скоро състоянието му се нормализирало.

Преди 600 г. на мястото е имало манастир
Историята на аязмото започва преди около половин век през 1971 година. Тогава майката на Груда, баба Василка, придружава група поклонници до Троянския манастир. По едно време пред очите й изведнъж се появяват трима мъже с ореоли. Те първо я попитали дали ги разпознава, а после й се представили като Тримата светители. Те разкрили, че там, където е къщата й в димитровградското село Добрич, е много свято място. Преди 600 години на него е имало манастир, наречен "Свети Три Светии".

Светиите се явяват после на баба Василка и насън. Заръчват й да изкорени крушата в двора си и ще намери чудотворна вода. „Спомням си майка, като минаваше покрай крушата, все ми викаше: „Тука отдолу водата се бричка“. А аз не й вярвах и все й казвах: Мамо, стига приказва глупости! Светиите й се явяват пак и й казват така: „Какво чакаш, ами не вадиш водата, нямаш ли страх Божий“. Тогава мама им отговорила, че има, но е сама жена и няма да може. Тогава те я успокоили, че ще дойде човек, който да й помогне“, описва баба Груда уникалната история на аязмото, достойна за холивудски филм.

Почти по същото време в съседното село Голямо Асеново светиите се явяват на Димо Георгиев и му казват да отиде при вдовицата Василка от с. Добрич да вадят свята вода.

„Аз бях свидетел на всичко това, макар че бях малка, - продължава да възкресява спомените си Груда. - Дядо Димо, без да ни познава, идва в наше село. Първо отишъл при една друга Василка, но разбрал, че е сгрешил, оттам го упътили насам. Намери ни. С майка си разказаха знаменията на светиите и започнаха да копаят кладенеца. Той в рова, а майка дърпаше кофите и изсипваше пръстта. Моята баба беше жива още и през туй време готвеше вътре в кухнята. Помня тя викаше така: Васило, кажи на оня серсемин да дойде да яде. А той й отвръщаше от дупката така: Васило, майка ти няма никаква вяра. Дайте й на нея да яде, а на мене ми спуснете едно бурканче кисело мляко да изпия. И това му беше обядът. След известно време (няколко дена) копаене ми разказаха как са стигнали една каменна плоча с небългарски писмена отгоре й. Счупили я и тогава бликнала водата точно на три страни, колкото са светиите. Е това знам, друго не знам. Аз както мама да предсказвам на хората не мога. Това, което правя, е да ви налея вода и да ви кажа какво да правите с нея - нарежда добричлийката Груда. И добавя: - Водата не се хвърля къде да е, казваше мама. Ако иска човек може да се окъпе с нея – да стъпи в коритце или легенче, но после водата да изхвърли в тревичка или саксийка“.

Дядо Димо предрекъл часа на смъртта си
Другият праведник – откривател на извора, Дядо Димо, също се споминал преди време, информира Славова. Когато тръгнал да си заминава за оня свят, близките му искали да го закарат в болница да го лекуват. Той категорично отказал и току пред докторите даже казал „Утре си заминавам“ и им посочил точния час. „Така и се случило – в уреченото време издъхнал. Доколкото зная, неговите дъщери бяха 20-и набор, като майка, и те вече не са между живите. Но внучките му се оказаха във Варна. Те ми се обадиха наскоро и казаха, че ще дойдат да си вземат от святата водица, дето дядо им е вадил“, обясни с вълнение в гласа Груда Славова.

Пророчеството на баба Василка: В България война няма да има...
Василка Славова е оставила и едно пророчество за държавата ни. „Тя с бастунчето излезе веднъж, отиваше на улицата, където имаше едно столче. Седна и каза така: „В България война няма да има, но болести ще дойдат - народ ще умира и деца млади. Това ми се даде отгоре да го кажа“, спомня си Груда.

На своята дъщеря, когато била млада, праведната жена казвала още, че един ден, когато и тя има деца, и внучета, като си лягат вечер, да си ограждат леглата, правейки кръстния знак и да изричат следните думи: "Огради ме господи Боже мой с твоя животворящ кръст. Амин!“.

„Казваше и да пръскаме с водата от извора дома и в двора за закрила“, спомни си Грозданка.

Източник: Нова телевизия