Православната църква отбелязва днес Сретение Господне ​- един от 12-те големи празни​ка в годината, известен още като Зимна Богородица, Вълча Богородица и Петльовден. Традицията започва от ранните векове на християнството, като особено тържествено този празник се чества по времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

Сретение Господне е посветено на Божията майка. Легендите разказват, че на 40-ия ден след рождението били занесли Иисус в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. В храма отишъл и Симеон, който от много столетия очаквал да види Христос - „Утехата Израилева“.

Той поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал го и казал пророческите слова, че е видял спасението на хората. На тази мисия Иисус посвещава целия си живот. В наши дни православните майки отиват на черква на 40-ия ден след раждането, за да им се чете чиста молитва.

Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството

Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството. През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани.

Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо мъжко или женско. Девойките вярват, че бъдещият им съпруг ще прилича по външен вид и нрав на онзи мъж, когото срещнат пръв.

"Вълча Богородица"

В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е "вълча Богородица", свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.