"Надявам се нашият филм да ви вдъхнови и зарази с идеята, че всеки, абсолютно всеки един човек може да промени света - с малко, с повече, с колкото може". Това заяви след прожекцията на филма "Майка" в Бургас режисьорът и сценарист Зорница София. Тя заедно с продуцента и неин съпруг Петър Минчев се срещнаха с публиката в препълнената зала "Тончо Русев" на Културен дом НХК в морския град. Те разказаха подробности около създаването на филма и отговаряха на въпросите на публиката, която не изпразни залата близо 40 минути след финалните надписи.

Началото на прожекцията бе отложено с няколко минути поради извилата се пред касите опашка за билети. Заместник-кметът по култура, туризъм и спорт към Община Бургас Диана Саватева откри вечерта, като обяви, че "Майка" е първият филм от поредица добро българско кино, което предстои да бъде показано в Бургас в партньорство с Националния филмов център. Зала "Тончо Русев" вече е популярна в кино средите и сред публиката с високото качество на звук и картина, допълни тя и обяви, че през юни в нея ще се проведе второто издание на фестивал на българското кино.

След прожекцията на филма и преди да започнат въпросите от публиката, Зорница София и Петър Минчев поканиха на сцената основателката на бургаската танцова школа и балет "Дюн" Петя Стойкова. Филмът е вдъхновен от истинската история на театралната режисьорка Елена Панайотова, основател на програми за театрални академии за деца, лишени от родителски грижи, в България, Кения и Танзания, а Стойкова е един от участниците в тези програми през 2016 г. в Африка. Тя сподели, че за онова, което Елена Панайотова е направила в Африка, могат да се заснемат поне пет филма, но, по думите й, "Майка" показва "въздуха, който дишахме там".

"Този филм за мен е изключително ценен не само заради колорита на истинската история, която показва, защото голяма част от събитията в него са реални - но най-голямото му постижение е, че показва точно този подход, който Елена създава и онова, което изкуството прави с децата. Много ми се иска този подход да бъде размножен. Надявам се повече хора да го видят и да успеят да приложат това в максимални размери", каза Стойкова.

В тази връзка Зорница София допълни, че през седмицата министърът на образованието Сашо Пенов е подписал писмо до директорите на всички гимназии в България, в което препоръчва филма "Майка" за горните класове и за изнесен час на класния ръководител с обсъждане на няколко теми, селектирани от комисия, като живот с кауза, трансформиращата сила на изкуството и благотворителност.

Вечерта продължи с още много истории за близо двугодишното проучване, предшестващо създаването на филма, примери за реални истории и реплики от Кения, които Зорница София вмъква дословно в сценария, за предизвикателствата на снимачния процес в гетото на Кибера и наученото от сблъсъка с африканската действителност.

Петър Минчев разказа, че първата му мисъл при влизането в гетото е била как да се измъкне възможно най-бързо. "Посъветваха ни да се вгледаме в очите на хората и когато го направихме, видяхме едни невероятно щастливи, горди хора, с които завързахме дългогодишни приятелства. Те се радват на онова, което имат. Живеят всеки ден с благодарност. Това за нас беше отрезвяващо", разказа той и допълни, че въпреки невероятната мизерия, мръсотия, бедност, болести, глад, нищета и висока смъртност, те не искат да живеят другаде, защото "уширики" - местната дума за "заедно" - е всъщност усещането за огромна общност, от която те са част. В тази връзка двамата цитираха думите на един от местните тартори, който има възможност да се изнесе от гетото и да живее в по-добри условия, но им е казал: "Защо да живея в апартамент с голям хладилник, за да ям стара, опакована в найлон храна сам?"

"Условията на живот там са феноменални потресаващи за нас, но въпреки това те имат радост и благодарност във всеки свой ден, която ние нямаме", допълни Зорница София и каза още, че се е върнала обогатена и вярва, че има какво още да научи от Африка.

На въпрос дали филмът е показван в Африка, тя отговори, че чакат одобрение от фестивал там, но и да не ги одобрят, имат планове да направят прожекция в Кибера, за да могат и децата там да го видят.

Въпреки че интересът на публиката в залата бе насочен най-вече към африканската действителност, режисьорката обърне фокуса и към случващото се в България. Тя даде пример с това как много са искали българските деца във филма, които действително живеят в такъв дом за настаняване, да видят филма на голям екран и са организирали посещението им на фестивала "Златна роза" във Варна миналото лято.

Едно от момиченцата обаче не успява да дойде, защото според традициите на своето семейство, е била продадена след първия си цикъл. "Вместо да гледаме само какво става в Африка, ценно е да се огледаме какво се случва около нас, защото има трилион неща, които можем да променим и тук", допълни Зорница София.