Вчера се навърши една година, откакто ни напусна Гинка Станчева, https://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=71678 първата българка, стъпила на червения килим в Кан още през далечната през 1957 г. , любимка на малки и големи, изиграла многобройни принцеси и красавици.

Една от любимите български актриси посрещна 90-я си рожден ден на 15. юни, 2022, а за празника от Италия пристигнаха дъщерята Хермелина и внукът Андрей-Константин. За съжаление съпругът й, актьорът Пейчо Пейчев, си отиде от този свят през 2002 г., малко преди да отпразнуват златната си сватба.

Актрисата неведнъж е разказвала историята на тяхната любов, започнала от ученическите години, минала през студентството и продължила на театралните сцени и снимачните площадки – цял живот. Той е единствената й любов и единственият мъж в живота й. Запознават се по време на почивка във Велинград, където бъдещата актриса е изпратена с колежка на майка й в почивната станция на банковите чиновници. Пейчо пък е в станцията на адвокатите. Между двамата пламва любов от пръв поглед и младежът изминава всеки ден по 14 км, за да зърне девойката.

Когато той влиза във ВИТИЗ, Гинка решава, че това ще е и нейната съдба. Така и така майка й, останала вдовица с две дъщери, след като мъжът й загива на фронта при Страцин във Втората световна война, не е съгласна Гинка да става балерина. В онези години на танцуващите момичета не се гледа с добро око.

За радост на Гинка я приемат в театралната академия, в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. С Пейчо се женят, когато тя е студентка трети курс, а той вече завършва. Разпределен е в Благоевградския театър, където отива и тя, след като се дипломира през 1955 г. Там играе Жулиета, а той – Ромео. Следват още роли на кралици и принцеси, Есмералда от „Парижката Света Богородица“, Мила от „В полите на Витоша“, а през 1958 г. актрисата постъпва в Народния театър за младежта, където работи до пенсионирането си през 1992 г.

Отначало разочарованието й от софийската сцена е голямо, защото й дават само да движи кукла зад параван – тя, която е изиграла сума ти големи роли в Благоевград. Постепенно нещата си идват на мястото. Гинка Станчева става звезда на Младежкия и на телевизионния театър, снима се в киното. Ликът й е отпечатан върху пощенски картички и се продава по будките заедно с тези на Апостол Карамитев, Гунди, Емил Димитров. Спират я за автографи по улиците.

Тя вече е добила популярност с филма „Земя“ на Захари Жандов. Това е първият български филм, допуснат до състезателната програма на кинофестивала в Кан през 1957 г. А Гинка Станчева става първата българска актриса, която стъпва на червения килим и е аплодирана от звезди като Елизабет Тейлър, Бриджит Бардо, Марина Влади, режисьорът Федерико Фелини и съпругата му Джулиета Мазина. Гостите са настанени в един от най-престижните хотели и сутрин се виждат на закуска. Гинка признава, че въпреки доброто си възпитание, не знае как да използва толкова много прибори, затова внимателно наблюдава какво правят другите и си взема от същото, повтаряйки движенията им.

Нейната Цвета от „Земя“ печели сърцата на публиката, а председателят на журито, писателят Андре Мороа признава, че никога няма да забрави „тези искрящи очи“. Гинка е посрещната с овации, когато се явява в операта, където текат прожекциите, в автентична българска носия. Идеята е на съпругата на режисьора Жандов, която работи в Археологическия музей.

Носията взимат от ансамбъл „Филип Кутев“. А причината е, че в следвоенните години актрисата просто няма официален тоалет, който да облече. Така неволята ражда сензация. Публиката се стича на крайбрежния булевард „Кроазет“, за да види на живо екзотичната красавица, дошла отвъд Желязната завеса, облечена в национален костюм.

Все пак в Кан Гинка си купува официална рокля за приемите с парите, дадени от свекърва й, италианка, които били предназначени за тромпет за Пейчо. За утеха на него му купува дънки.

Успехите на Гинка Станчева в киното са не по-малки от тези в театъра. Тя остава завинаги в „златния кинофонд“ с филми като „Любимец 13“ и „Специалист по всичко“, където си партнира с Апостол Карамитев, „Нощем с белите коне“, където играе с Николай Бинев, първия български телевизионен сериал „Семейство Калинкови“. Актрисата никога не е спирала да работи. По време на пандемията се ваксинира, за да е готова да излезе на сцената, когато се отвори възможност.

Снима се и в киното на преклонна възраст – през декември 2021 г. излезе лентата „Рая на Данте“, където тя играе майката на главния герой, страдаща от деменция. За ролята Гинка Станчева дори се явява на кастинг!

Може би най-големия удар в кариерата си понася, когато я пенсионират от Младежкия театър. През 1992 г. същата съдба сполетява цяла плеяда обичани български актьори, които са в разцвета на силите си – Славка Славова, Мария Стефанова, Георги Георгиев-Гец, Георги Черкелов. Гинка Станчева излива болката си в предаването „Ах тези муцуни“ пред Екатерина Генова и резултатът не закъснява – предприемачът Димитър Барбуков кани актьорите да създадат частен театър „Барбуков“. Там актрисата работи от 1993 до 1998 г., изявява се и на сцената на „Възраждане“, Театър 199, пътува из страната, участва в дублажа на популярни сериали по БНТ.

По случай 70-ия й рожден ден Гинка Станчева получава орден „Стара планина“ за изключителни приноси към българската култура. През 2017 г. печели театралната награда „Икар“ за чест и достойнство. Пано с нейни отпечатъци е поставено на Стената на славата пред Театър 199. А в някои стари български домове все още се пазят пощенски картички с красивото й лице.

Почивай в мир, красива актрисо!
Българското кино и театър осиротяха без теб!