яма нищо лошо да се разбие монопола на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), но това не може да стане от днес за утре. Процесът не е много лесен. Когато се обсъждаше идеята, самите застрахователи не бяха готови да поемат това нещо. Това може да стане постепенно.

Здравните фондове имат правата да правят всичко, но нямат нишата. Всичко, което е в здравеопазването, е концентрирано в НЗОК, но тя няма ресурса да прави това. Трябва да се каже какво може да покрие с ресурса си НЗОК и какво трябва да остане да се разпредели между здравните фондове. Тогава може да се премине към демонополизация на здравната каса. Това заяви проф. Генчо Начев, председател на Българското дружество на кардиохирурзите, в предаването "Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

„Здравеопазването не е приоритет в тази държава. Ако беше приоритет, щеше да има програма, в която да се каже какво трябва да се направи; срокове, за които трябва да се направи; финансиране; кой носи отговорността. Тя трябваше да продължава независимо кой е министър“, посочи Генчев. "Здравеопазването е елемент от националната сигурност – за съжаление, в България здравеопазването не е приоритет“, допълни той.

Според него за реформа на системата трябва реално да се остойностят дейностите, а на много хора не им е изгодно да има

"У нас няма база, върху която да стъпим. Няма остойностяване на медицинските дейности. В продължение на години има данни от Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите за това колко реално струва всеки един пациент по дадена пътека. Дори само въз основа на тези данни можеше да се направи едно средно остойностяване“, допълни той.

Той допълни, че националната здравна карта у нас е неработеща и даде пример с Франция и начина на разпределение на леглата и болниците там. Здравната карта у нас не отчита реалните нужди по региони, затова има пренасищане на клиники в София и големите градове, допълни лекарят.

Гостът коментира и доболничната помощ и превенцията. По негови думи хората обикновено идват, "когато стане късно, понеже сме оставили профилактиката и превенцията на хората“.

"Трябва да залегне в определен период от време хората да са задължени да правят профилактични прегледи. Голяма част от населението неглижира това, докато няма оплаквания… Лечението, когато е хванато навреме, излиза много по-евтино. Страданията на човек са много по-малко“, каза професорът.

Начев изрази мнение, че заплатите на медицинските служители у нас трябва да се повишат, но да е ясно откъде ще дойдат парите, защото иначе дълговете на болниците ще нараснат. Той смята, че лекари, сестри и медицински персонал напускат страната не само заради заплащанията в чужбина.

"Отиват, защото държавите са уредени… Отиват на места, където е разписан начинът на кариерно развитие – знае се как ще стане. На последно място са парите – не са без значение, но са важни“, допълни професорът.

У нас, смята Начев, проблемът е, че са много болниците и леглата са много. Според него всеки мениджър намира начин да запълни леглата – дали реално, дали фиктивно, и намира начин да черпи от фонда.

Втори проблем, отбеляза той, е неравнопоставеността на собствениците – частната собственост може да намери начин да черпи допълнително пари от пациентите, държавната не може.

"Много лесно може да се види на каква печалба излизат частните болници и на каква загуба излизат държавните болници“.

Гостът коментира и неудовлетвореността на българските граждани от здравната система: „Неудовлетвореност от системата има във всички страни. Не е толкова склонност към оплакване, каквато у нас има – тя е част от народопсихологията, но е и реалността“, заяви той.

dnes.bg