Политика
Какъв е броят на депутатите през годините в предишните парламенти?
Какъв е броят на депутатите през годините в предишните парламенти?
Велико Търново (9 юли 1990) Интериор от сградата, където е проведено учредителното събрание през 1879 г., което изработва Първата конституция на България и завършва с избиране на Велико народно събрание. Пресфото - БТА
Броят на депутатите в българския парламент варира през годините, показва справка на интернет страницата на Народното събрание. Така, например, те са били 231 в Учредителното и в 1-то Велико народно събрание, 47 - в 3-то Обикновено народно събрание. С приемането на Конституцията на Народна република България през 1971 г. е фиксирано, че Народното събрание се състои от 400 народни представители, които се избират в райони с равен брой жители. След демократичните промени в страната в най-новия основен закон от 1991 г. броят на народните избраници е редуциран на 240.
В последните години отново се повдигна темата дали да не се намали броят на депутатите. През 2016 г. Инициативен комитет с председател Слави Трифонов събра подписка за референдум, като един от въпросите беше за намаляване броя на депутатите на 120, но впоследствие въпросът падна в Конституционния съд.
Причината за различния брой депутати се крие в основния закон на държавата. В Търновската конституция, приета след Освобождението на България от османско владичество, броят на депутатите не е фиксиран. Там е записано, че Обикновеното народно събрание (ОНС) се съставя от представители, избрани направо от народа, по един на десет хиляди души от двата пола. Депутатите се избират за три години. "А избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 години, и се ползуват с граждански и политически правдини. Избираеми за представители са всички български граждани, които се ползуват с граждански и политически правдини и са на възраст по-горе от 30 години и да са книжовни (грамотни)“.
Първата конституция на България - Търновската конституция, е приета на 16 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново. Първото заседание на Учредителното събрание на 10 февруари 1879 г. (стар стил) е открито от руския императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков в сградата на стария конак, построена от Кольо Фичето през 1872 година. На него присъстват 229 от 231 депутати. От тях 118 са в състава на събранието по право (председателите на губернските, окръжните и градските съвети и на съответните съдилища), 89 са избрани от окръзите на 5-те губернии (Софийска, Търновска, Русенска, Видинска и Варненска) и 24-ма депутати са назначени от ръководителя на Временното руско управление княз Александър Дондуков-Корсаков, се посочва в справка на отдел „Справочна“ на БТА.
В Първото Обикновено народно събрание на Княжество България, което работи от 21 октомври 1879 до 24 ноември 1879 г., народните избраници са 158. Председател е Петко Каравелов. Любопитно е, че депутатите заседават в клуба на руските офицери в София. Разпуснато е от княз Александър Батенберг поради настъпилата политическа криза.
Във Втория Обикновен парламент влизат 172-ма депутати, а в Третото обикновено събрание заради нов закон, приет преди изборите, броят на народните представители е намален до 47 (от 307 в предишното ВНС). Въвеждат се и условия за по-високо образование и двустепенни избори.
В 24-то НС (22.05.1938-27.04.1939) влизат 160 депутати. Също толкова намират място и в 25-ия парламент (24.02.1940-23.08.1944), конституиран няколко месеца след започването на Втората световна война.
В статия на истанбулския "Тан" за изборите през 1940 г. под заглавия "Законодателните избори в България и войната", цитирана в бюлетините на БТА, пише: В съседна България се започна произвеждането на изборите за народни представители. При днешното забъркано и неизяснено международно положение произвеждащите се в България избори са от голямо значение не само за Балканите, а представляват интерес и са от важност и за целия свят. На 24 декември си каза думата Шуменската област; от избраните 27 кандидати 23 са привърженици на правителствената политика (за неутралитет - б.а.), а останалите трима са независими. От успеха на правителствените кандидати в Шуменската област не следва непременно да се заключи и за ориентацията на останалите всичко 160 депутати, които ще се избират. Ала като се вземе предвид политиката на днешното българско правителство, не е трудно - стига да не стане нещо неочаквано - да се предвиди крайният резултат. По всичко се вижда, че обявилите се за привърженици на политиката на г-н Кьосеиванов кандидати ще спечелят сигурно болшинство.
От 30 януари, същата година, отново "Тан", под заглавие "Победа на политиката на неутралитет", пише: Политиката на правителството на г-н Кьосеиванов, т.е. политиката на най-строг неутралитет, даде отново на това правителство едно увеличено мнозинство. Резултатът от вчерашните избори се тълкува като огромен успех за политиката, която правителството провежда, т.е поддържането на най-строг неутралитет спрямо сегашния конфликт, но също така и поддържането на нейната независимост извън всеки блок.
В дописка от София - "Положението на България след изборите", италианският "Джорнале д`Италия" (15 февруари) посочва: Новото Народно събрание е още по-цялостно от предишното и привързано към правителството. Съставът на това XXV Народно събрание, което ще трябва да се събере не по-късно от 24 този месец, е получен чрез едно правилно произведено народно допитване и обхваща най-здравите сили на народа, вън от всякаква партия. Следователно в това истинско Народно събрание са представени новите сили на България, макар че не всички, които го образуват са нови.
"В новото Народно събрание намираме стопановеди, бивши военачалници, правници, принадлежащи на кооперациите, и селяни - следователно здрави работни граждани, които, за да бъдат избрани, не са правили обикновените обещания и не са демагогствали, но, съобразявайки се с програмата на правителството, предпочитаха да говорят за тежките времена, които преживяваме, за опасностите, на които е изложен всеки малък народ, и за необходимостта от единение на всички здрави сили в страната, готови да пожертват, ако стане нужда, малките интереси, но същевременно решени да работят твърдо и предано за общото дело, сиреч за националното дело", пише още изданието.
В Първото (27) НС, избрано след приемането през 1947 г. на Конституцията на Народна република България (известна като Димитровската конституция), влизат 239 депутати. Изборите са на 18 декември 1949 година.
В "Дневни вести" на БТА, бр. 466 от 19 декември 1949 г., четем: ЦИК дава следните сведения за изборите за народни представители и окръжни народни съветници, произведени на 18 декември 1949 г. - всичко за цялата страна избиратели 4 751 849, от тях гласували 98,89 процента, недействителните бюлетини са 109 983.
С приемането на Конституцията на Народна република България през 1971 г.е фиксирано, че Народното събрание се състои от 400 народни представители, които се избират в райони с равен брой жители. Така в следващите четири парламента, както и в 8-то Велико Народно събрание (10.07.1990-02.10.1991) има по 400 депутати. Правилото действа до поправката, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 29, през 1990 година. Според тази промяна броят на депутатите се намалява на 250. В последната конституция - от 1991 г., броят на народните представители е фиксиран на 240.
На 2 април предстои да бъдат избрани следващите 240 депутати, които да влязат в 49-ия парламент.
Източник: БТА
В последните години отново се повдигна темата дали да не се намали броят на депутатите. През 2016 г. Инициативен комитет с председател Слави Трифонов събра подписка за референдум, като един от въпросите беше за намаляване броя на депутатите на 120, но впоследствие въпросът падна в Конституционния съд.
Причината за различния брой депутати се крие в основния закон на държавата. В Търновската конституция, приета след Освобождението на България от османско владичество, броят на депутатите не е фиксиран. Там е записано, че Обикновеното народно събрание (ОНС) се съставя от представители, избрани направо от народа, по един на десет хиляди души от двата пола. Депутатите се избират за три години. "А избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 години, и се ползуват с граждански и политически правдини. Избираеми за представители са всички български граждани, които се ползуват с граждански и политически правдини и са на възраст по-горе от 30 години и да са книжовни (грамотни)“.
Първата конституция на България - Търновската конституция, е приета на 16 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново. Първото заседание на Учредителното събрание на 10 февруари 1879 г. (стар стил) е открито от руския императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков в сградата на стария конак, построена от Кольо Фичето през 1872 година. На него присъстват 229 от 231 депутати. От тях 118 са в състава на събранието по право (председателите на губернските, окръжните и градските съвети и на съответните съдилища), 89 са избрани от окръзите на 5-те губернии (Софийска, Търновска, Русенска, Видинска и Варненска) и 24-ма депутати са назначени от ръководителя на Временното руско управление княз Александър Дондуков-Корсаков, се посочва в справка на отдел „Справочна“ на БТА.
В Първото Обикновено народно събрание на Княжество България, което работи от 21 октомври 1879 до 24 ноември 1879 г., народните избраници са 158. Председател е Петко Каравелов. Любопитно е, че депутатите заседават в клуба на руските офицери в София. Разпуснато е от княз Александър Батенберг поради настъпилата политическа криза.
Във Втория Обикновен парламент влизат 172-ма депутати, а в Третото обикновено събрание заради нов закон, приет преди изборите, броят на народните представители е намален до 47 (от 307 в предишното ВНС). Въвеждат се и условия за по-високо образование и двустепенни избори.
В 24-то НС (22.05.1938-27.04.1939) влизат 160 депутати. Също толкова намират място и в 25-ия парламент (24.02.1940-23.08.1944), конституиран няколко месеца след започването на Втората световна война.
В статия на истанбулския "Тан" за изборите през 1940 г. под заглавия "Законодателните избори в България и войната", цитирана в бюлетините на БТА, пише: В съседна България се започна произвеждането на изборите за народни представители. При днешното забъркано и неизяснено международно положение произвеждащите се в България избори са от голямо значение не само за Балканите, а представляват интерес и са от важност и за целия свят. На 24 декември си каза думата Шуменската област; от избраните 27 кандидати 23 са привърженици на правителствената политика (за неутралитет - б.а.), а останалите трима са независими. От успеха на правителствените кандидати в Шуменската област не следва непременно да се заключи и за ориентацията на останалите всичко 160 депутати, които ще се избират. Ала като се вземе предвид политиката на днешното българско правителство, не е трудно - стига да не стане нещо неочаквано - да се предвиди крайният резултат. По всичко се вижда, че обявилите се за привърженици на политиката на г-н Кьосеиванов кандидати ще спечелят сигурно болшинство.
От 30 януари, същата година, отново "Тан", под заглавие "Победа на политиката на неутралитет", пише: Политиката на правителството на г-н Кьосеиванов, т.е. политиката на най-строг неутралитет, даде отново на това правителство едно увеличено мнозинство. Резултатът от вчерашните избори се тълкува като огромен успех за политиката, която правителството провежда, т.е поддържането на най-строг неутралитет спрямо сегашния конфликт, но също така и поддържането на нейната независимост извън всеки блок.
В дописка от София - "Положението на България след изборите", италианският "Джорнале д`Италия" (15 февруари) посочва: Новото Народно събрание е още по-цялостно от предишното и привързано към правителството. Съставът на това XXV Народно събрание, което ще трябва да се събере не по-късно от 24 този месец, е получен чрез едно правилно произведено народно допитване и обхваща най-здравите сили на народа, вън от всякаква партия. Следователно в това истинско Народно събрание са представени новите сили на България, макар че не всички, които го образуват са нови.
"В новото Народно събрание намираме стопановеди, бивши военачалници, правници, принадлежащи на кооперациите, и селяни - следователно здрави работни граждани, които, за да бъдат избрани, не са правили обикновените обещания и не са демагогствали, но, съобразявайки се с програмата на правителството, предпочитаха да говорят за тежките времена, които преживяваме, за опасностите, на които е изложен всеки малък народ, и за необходимостта от единение на всички здрави сили в страната, готови да пожертват, ако стане нужда, малките интереси, но същевременно решени да работят твърдо и предано за общото дело, сиреч за националното дело", пише още изданието.
В Първото (27) НС, избрано след приемането през 1947 г. на Конституцията на Народна република България (известна като Димитровската конституция), влизат 239 депутати. Изборите са на 18 декември 1949 година.
В "Дневни вести" на БТА, бр. 466 от 19 декември 1949 г., четем: ЦИК дава следните сведения за изборите за народни представители и окръжни народни съветници, произведени на 18 декември 1949 г. - всичко за цялата страна избиратели 4 751 849, от тях гласували 98,89 процента, недействителните бюлетини са 109 983.
С приемането на Конституцията на Народна република България през 1971 г.е фиксирано, че Народното събрание се състои от 400 народни представители, които се избират в райони с равен брой жители. Така в следващите четири парламента, както и в 8-то Велико Народно събрание (10.07.1990-02.10.1991) има по 400 депутати. Правилото действа до поправката, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 29, през 1990 година. Според тази промяна броят на депутатите се намалява на 250. В последната конституция - от 1991 г., броят на народните представители е фиксиран на 240.
На 2 април предстои да бъдат избрани следващите 240 депутати, които да влязат в 49-ия парламент.
Източник: БТА
Comments
comments powered by Disqus