Великденските пости през 2024 година започват на 18 март– понеделника след Сирни Заговезни. Великият пост, наречен още Света Четиридесетница, продължава седем седмици и приключва ден преди православния Великден, който тази година се пада на 5 май, ден преди Гергьовден.

Самият Христос започва своята мисия към човечеството с 40-дневен пост, за да покаже на последователите си какво значение имат и въздържането, и лишаването от храна. Затова се смята, че постът е въздържание не само от животинска храна, но и начин за духовно извисяване и откъсване от злободневието в материалния свят.

По примера на Иисус, който се оттеглил в пустинята, за да се отдаде на чистата молитва към Своя Отец, човек посвещава мислите си на Бог и се опитва да достигне нравствената извисеност на Спасителя. Така пречистени чрез поста, хората придобиват отново онова, което са загубили заради непокорството на Адам и Ева - правото да вкусят от Божествената храна - Светото причастие (тялото и кръвта Христови) и да пребивават отново в Бога.

Великият или Великденският пост е най-строг и най-продължителен от постните периоди в Православната църква. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, но към нея се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се припомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстната седмица или Седмицата на страданията.

Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат през това време християните да се покаят и очистят душите и телата си, и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово. Тази година Възкресение Христово, Великден, е на 16 април.

Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни, най-вече на тези от животински произход, не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е на Благовещение - 25 март.

Строгият пост не се препоръчва на болни, малки деца, възрастни хора, бременни жени и кърмачки.

През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.

През втората седмица от Великия пост се чества св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомня на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица на Великия пост - Лазаровден, е посветена на възкресението на Лазар. Христос го извел от гроба и го върнал към живота.

Шестата неделя - Цветница или Връбница, е посветена на тържественото влизане на Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние" или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Иисус Христос.

Източник: БНР, БТА