Травел портал
Последният райски остров на Гърция
Последният райски остров на Гърция
Докато Самос гъмжи от търговци и търсачи на удоволствия, спокойният и буколичен скъпоценен камък на Додеканезите – Аркой (население 35 души и 450 кози) напомня за митичен пустинен остров – суров пейзаж, покрит с храсталаци и диви маслинови дървета, скрити плажове, и сияйно тюркоазено море. И все пак раят за един човек е дом за друг – с всички произтичащи от това радости и трудности.
Вглеждайки се в хоризонта и спокойното море, чиято безметежност си позволяват да нарушат единствено птиците, които се гмуркат, за да уловят риба, разбирате защо това място е определяно като последното райско кътче на Гърция.
Дните в Аркой са белязани от мелодичния звън на звънците, които се носят из хълмовете, когато козарите прибират стадата си при залез слънце. Отглеждането на кози е една от трите възможности – заедно с риболова и туризма – за икономическо оцеляване на жителите на този малък остров с площ под 7 кв. км.
Макар че туризмът е важен за икономиката на Аркой, той се ограничава до акостирането на яхти, чиито пътници остават за няколко нощувки в малкото пристанище на острова, недалеч от обществения площад, както и до около 30 стаи под наем.
Исторически интерес представляват рушащият се италиански военен затвор, построен по време на фашисткото управление на Мусолини, изолиран в сухата ничия земя в северната половина на острова, и впечатляващата пещера, на около час пеша от пристанището, където жителите на острова са се укрили от германските бомбардировки през 1943 г.
Този остров изглежда съблазнително място, на което далеч от всяка суета и битовизъм, можете да останете насаме с мислите и душата си. Има едва няколко ресторанта, в които се предлагат прясно сирене, гарнирано със зеленчуци или току-що уловена риба.
Много семейства имат бизнес по време на туристическия сезон, но в края на лятото напускат Аркой и се насочват към по-оживени острови като съседния Патмос, до който се стига с лодка за около 30 минути. Почти всички жители на острова имат роднини в Патмос, работа, както и възможност децата да посещават училище.
В момента в овехтялата училищна сграда на Аркой има само един ученик – 15 годишният Христос Кампосос, най-малкият от петима братя. „Жените идват през лятото, но не искат да останат тук, за да живеят и да създават семейства. Не мога да повярвам, че на това място няма нито лекар, нито лекарства, казва учителката Мария Циалера пред BBC.
Населението на Аркой е намаляло почти наполовина от 2001 г. насам, а единствените постоянни жители на възраст под 40 години са братята Кампосос.
„Това е като земя, която принадлежи на друго измерение. Животът тук е толкова красив и чист – това е добро място за израстване, но как да научиш тези деца да се справят със света извън острова?“, пита се Циалера.
Кампосос иска да стане учител, но продължаването на образованието му след началното училище означава да се премести на друг остров – нещо, което семейството едва ли може да си позволи. В момента никой, който е израснал на Аркой, не е завършил средно образование. Децата не искат да напускат семействата си, затова се отказват от училище.
Липсата на възможности е болка за жителите на гръцките островни общности през по-голямата част от миналия век. Когато икономиката на страната се възстановява от опустошенията на Втората световна война, някога доходоносни дейности като минно дело и керамика се прекратяват или намаляват на островите, тъй като индустриалното развитие се съсредоточава в континенталната част. Но много гърци избират да напуснат страната.
Селското стопанство и риболовът стават по-малко жизнеспособни и привлекателни като професии с увеличаването на вноса от Европейския съюз и появата на туризма. Въпреки това, едва от 60-те години на миналия век туризмът се превръща в надежден, макар и сезонен, източник на доходи.
На островите съществува сериозен демографски проблем. Има общности, които функционират само през лятото като туристически дестинации. На хоризонта обаче се очертава промяна. След като през 2010 г. страната бе засегната от последната финансова криза, която доведе до безработица, редица млади гърци се преместиха от градските райони на островите, за да търсят алтернативни начини на живот.
„Много хора се върнаха да живеят в къщите на баба си и дядо си, отдават жилищата под наем, произвеждат мед и отглеждат маслини“, казва Анна Мавруди. „Кой не би искал да живее такъв живот? Това е рай.“
Когато компанията, в която работи в Атина, е закрита, Атина Михалопулу, родена в района на Пелопонес, решава, че няма какво да губи, и се „приземява“ в Аркой, за да отвори Captain Stefanis – гостоприемен ресторант в стара каменна сграда, точно до пристанището.
Мавруди, която се е преместила на родния си остров Кеа, твърди, че повече хора биха живели с удоволствие дори на най-изолираните острови, ако им се осигурят основни нужди като здравеопазване, образование и транспорт.
Връзката и комуникацията с останалия свят са особено важни, а ефективното използване на технологиите може да доведе до голяма промяна в живота на островните общности. „Островите трябва да бъдат в челните редици на напредъка в технологиите, като например онлайн обучението – тези отдалечени райони са местата, където имаме най-голяма нужда от него“, добавя тя.
В стремежа си да промени нещата Циалера е организирала онлайн уроци по английски език и лобира пред правителството да осигури ежедневен транспорт за децата, които посещават училищата на Патмос или на Липси, където тя живее и се връща през повечето уикенди. „Мисля, че ще успеем да осигурим възможност Христос да завърши средното си образование на Аркой“, казва Циалера. „Правителството е длъжно да изпрати учители дори само за един ученик. Всичко е много просто: език, физкултура, математика и физика.“
Христос Мелианос, приветлив 66 годишен рибар, който е израснал на Аркой и се е върнал, след като е създал семейство в Липси, споделя пред BBC как се е променил животът на острова през годините. „Преди нямахме вода и електричество, но животът беше по-добър“, казва той. „Сега ни облагат със същите данъци като всички в Атина, но иначе сме оставени да се грижим сами за себе си, живеейки на една скала“.
И все пак има ползи от това да останете сами. Преди години на острова имало шест полицаи, докато накрая правителството не решава, че няма достатъчно основания да поддържа дори един. „Когато полицията беше тук, имаше много проблеми, защото хората намираха причини да се оплакват: „Защо козата ти прескочи оградата ми? Хайде да видим какво ще каже полицията“, казва през смях местен жител. „Откакто те си тръгнаха през 1982 г., всичко е наред.“
Според Ангелики Митропулу, докторант в Егейския университет, много учени и политици предпочитат да използват термина островност като алтернатива на изолираност, за да подчертаят уникалните и често положителни качества на различните култури на тези изолирани места. „Отношенията между хората, живеещи на островите, не следват моделите на тези в по-големите места, където има анонимност и изолация“, казва тя.
За мнозина, включително посетители и туристи, привлекателността на Аркой се крие именно в усещането за отдалеченост и никаква необходимост от спешност да се прави каквото и да било. На острова на практика няма моторни превозни средства, а има само няколко улици, по които може да се движите. Ще ви отнеме не повече от час да се изкачите по козите пътеки до северната страна на острова и да поплувате в кристалната вода на плажа. Единственото доказателство за цивилизация вероятно ще бъде някоя елегантна яхта в далечината.
На Аркой има усещане за общност, което липсва в повечето урбанизирани места. Жителите на острова са като едно голямо семейство.
Всеки играе една или четири важни роли. Майсторът на острова например разполага с напълно оборудвана работилница с инструменти за всички възможни цели, отдава стаи под наем, предлага екскурзии с лодка и се грижи за генератора за електричество. Колкото и да разказват за трудностите на живота тук, очевидно е, че жителите на острова се гордеят с това място.
Фериботът е спасителният пояс на острова и пристигането му е като празнично събитие, особено през зимата. Предстои да разберем дали Аркой ще се развие, за да предложи повече възможности за местните жители и да се поддържа икономически в бъдеще.
Засега обаче изглежда, че изолацията, която е възпрепятствала развитието му, го е спасила от съдбата на други, по-популярни гръцки острови, които са изгубили очарованието си заради туризма. За много от жителите на острова ползите от живота тук далеч надхвърлят трудностите.
Вглеждайки се в хоризонта и спокойното море, чиято безметежност си позволяват да нарушат единствено птиците, които се гмуркат, за да уловят риба, разбирате защо това място е определяно като последното райско кътче на Гърция.
Дните в Аркой са белязани от мелодичния звън на звънците, които се носят из хълмовете, когато козарите прибират стадата си при залез слънце. Отглеждането на кози е една от трите възможности – заедно с риболова и туризма – за икономическо оцеляване на жителите на този малък остров с площ под 7 кв. км.
Макар че туризмът е важен за икономиката на Аркой, той се ограничава до акостирането на яхти, чиито пътници остават за няколко нощувки в малкото пристанище на острова, недалеч от обществения площад, както и до около 30 стаи под наем.
Исторически интерес представляват рушащият се италиански военен затвор, построен по време на фашисткото управление на Мусолини, изолиран в сухата ничия земя в северната половина на острова, и впечатляващата пещера, на около час пеша от пристанището, където жителите на острова са се укрили от германските бомбардировки през 1943 г.
Този остров изглежда съблазнително място, на което далеч от всяка суета и битовизъм, можете да останете насаме с мислите и душата си. Има едва няколко ресторанта, в които се предлагат прясно сирене, гарнирано със зеленчуци или току-що уловена риба.
Много семейства имат бизнес по време на туристическия сезон, но в края на лятото напускат Аркой и се насочват към по-оживени острови като съседния Патмос, до който се стига с лодка за около 30 минути. Почти всички жители на острова имат роднини в Патмос, работа, както и възможност децата да посещават училище.
В момента в овехтялата училищна сграда на Аркой има само един ученик – 15 годишният Христос Кампосос, най-малкият от петима братя. „Жените идват през лятото, но не искат да останат тук, за да живеят и да създават семейства. Не мога да повярвам, че на това място няма нито лекар, нито лекарства, казва учителката Мария Циалера пред BBC.
Населението на Аркой е намаляло почти наполовина от 2001 г. насам, а единствените постоянни жители на възраст под 40 години са братята Кампосос.
„Това е като земя, която принадлежи на друго измерение. Животът тук е толкова красив и чист – това е добро място за израстване, но как да научиш тези деца да се справят със света извън острова?“, пита се Циалера.
Кампосос иска да стане учител, но продължаването на образованието му след началното училище означава да се премести на друг остров – нещо, което семейството едва ли може да си позволи. В момента никой, който е израснал на Аркой, не е завършил средно образование. Децата не искат да напускат семействата си, затова се отказват от училище.
Липсата на възможности е болка за жителите на гръцките островни общности през по-голямата част от миналия век. Когато икономиката на страната се възстановява от опустошенията на Втората световна война, някога доходоносни дейности като минно дело и керамика се прекратяват или намаляват на островите, тъй като индустриалното развитие се съсредоточава в континенталната част. Но много гърци избират да напуснат страната.
Селското стопанство и риболовът стават по-малко жизнеспособни и привлекателни като професии с увеличаването на вноса от Европейския съюз и появата на туризма. Въпреки това, едва от 60-те години на миналия век туризмът се превръща в надежден, макар и сезонен, източник на доходи.
На островите съществува сериозен демографски проблем. Има общности, които функционират само през лятото като туристически дестинации. На хоризонта обаче се очертава промяна. След като през 2010 г. страната бе засегната от последната финансова криза, която доведе до безработица, редица млади гърци се преместиха от градските райони на островите, за да търсят алтернативни начини на живот.
„Много хора се върнаха да живеят в къщите на баба си и дядо си, отдават жилищата под наем, произвеждат мед и отглеждат маслини“, казва Анна Мавруди. „Кой не би искал да живее такъв живот? Това е рай.“
Когато компанията, в която работи в Атина, е закрита, Атина Михалопулу, родена в района на Пелопонес, решава, че няма какво да губи, и се „приземява“ в Аркой, за да отвори Captain Stefanis – гостоприемен ресторант в стара каменна сграда, точно до пристанището.
Мавруди, която се е преместила на родния си остров Кеа, твърди, че повече хора биха живели с удоволствие дори на най-изолираните острови, ако им се осигурят основни нужди като здравеопазване, образование и транспорт.
Връзката и комуникацията с останалия свят са особено важни, а ефективното използване на технологиите може да доведе до голяма промяна в живота на островните общности. „Островите трябва да бъдат в челните редици на напредъка в технологиите, като например онлайн обучението – тези отдалечени райони са местата, където имаме най-голяма нужда от него“, добавя тя.
В стремежа си да промени нещата Циалера е организирала онлайн уроци по английски език и лобира пред правителството да осигури ежедневен транспорт за децата, които посещават училищата на Патмос или на Липси, където тя живее и се връща през повечето уикенди. „Мисля, че ще успеем да осигурим възможност Христос да завърши средното си образование на Аркой“, казва Циалера. „Правителството е длъжно да изпрати учители дори само за един ученик. Всичко е много просто: език, физкултура, математика и физика.“
Христос Мелианос, приветлив 66 годишен рибар, който е израснал на Аркой и се е върнал, след като е създал семейство в Липси, споделя пред BBC как се е променил животът на острова през годините. „Преди нямахме вода и електричество, но животът беше по-добър“, казва той. „Сега ни облагат със същите данъци като всички в Атина, но иначе сме оставени да се грижим сами за себе си, живеейки на една скала“.
И все пак има ползи от това да останете сами. Преди години на острова имало шест полицаи, докато накрая правителството не решава, че няма достатъчно основания да поддържа дори един. „Когато полицията беше тук, имаше много проблеми, защото хората намираха причини да се оплакват: „Защо козата ти прескочи оградата ми? Хайде да видим какво ще каже полицията“, казва през смях местен жител. „Откакто те си тръгнаха през 1982 г., всичко е наред.“
Според Ангелики Митропулу, докторант в Егейския университет, много учени и политици предпочитат да използват термина островност като алтернатива на изолираност, за да подчертаят уникалните и често положителни качества на различните култури на тези изолирани места. „Отношенията между хората, живеещи на островите, не следват моделите на тези в по-големите места, където има анонимност и изолация“, казва тя.
За мнозина, включително посетители и туристи, привлекателността на Аркой се крие именно в усещането за отдалеченост и никаква необходимост от спешност да се прави каквото и да било. На острова на практика няма моторни превозни средства, а има само няколко улици, по които може да се движите. Ще ви отнеме не повече от час да се изкачите по козите пътеки до северната страна на острова и да поплувате в кристалната вода на плажа. Единственото доказателство за цивилизация вероятно ще бъде някоя елегантна яхта в далечината.
На Аркой има усещане за общност, което липсва в повечето урбанизирани места. Жителите на острова са като едно голямо семейство.
Всеки играе една или четири важни роли. Майсторът на острова например разполага с напълно оборудвана работилница с инструменти за всички възможни цели, отдава стаи под наем, предлага екскурзии с лодка и се грижи за генератора за електричество. Колкото и да разказват за трудностите на живота тук, очевидно е, че жителите на острова се гордеят с това място.
Фериботът е спасителният пояс на острова и пристигането му е като празнично събитие, особено през зимата. Предстои да разберем дали Аркой ще се развие, за да предложи повече възможности за местните жители и да се поддържа икономически в бъдеще.
Засега обаче изглежда, че изолацията, която е възпрепятствала развитието му, го е спасила от съдбата на други, по-популярни гръцки острови, които са изгубили очарованието си заради туризма. За много от жителите на острова ползите от живота тук далеч надхвърлят трудностите.
Comments
comments powered by Disqus