Много време преди покръстването на Киевска Русия при княз Владимир християнската вяра вече била проникнала в южните краища на страната - на полуостров Крим и съседните области на запад по брега на Черно море, тогава в границите на римската империя. Самите императори, известни като жестоки гонители на християните, неволно допринесли за разпространение на християнството в тези земи. Те изпращали там на заточение римски граждани, сред които и много християни.

Заради вярата си в Христос епископът на Рим - свети Климент (мощите му в средата на IX век намерил свети Константин-Кирил Философ), бил заточен в Крим по времето на император Траян. Тъкмо такива изгнаници чрез поученията и примера си на добродетелен живот обръщали много езичници към вярата в Христос.

А в края на ІІІ век йерусалимският патриарх изпратил последователно няколко епископи в Крим и в съседните области да проповядват Христовото благовестие. Двама от тях, Ефрем и Василевс, дошли в крепостта Херсон (днес в покрайнините на град Севастопол), главен град на Крим, и се грижели за християните, увещавали и езичниците да изоставят идолопоклонството и да се обърнат към истинския Бог. След известно време Ефрем отишъл да проповядва на запад от Крим, към делтата на река Дунав, където бил заловен от местния владетел и посечен с меч. А Василевс продължавал да проповядва Божието слово в Херсон, но скоро и той бил заловен от тълпа езичници, които след поредица от мъчения го убили с камъни и тояги. През нощта християните взели тялото на мъченика и го погребали.

Петима други епископи - Евгений, Елпидий, Агатодор, Етерий и Капитон, скоро пристигнали от Йерусалим в Херсон и околните страни. Християните ги приели с радост, но езичниците се опълчили срещу тях и след известно време тези достойни мъже също били убити заради вярата си.