Къде е изворът на река Нил? Въпреки че може да изглежда като прост въпрос, произходът на най-дългата река на планетата е обърквал много изследователи от хилядолетия. Дори днес, в ерата на изобилие от сателити и геофизични технологии, мистерията за местоположението на извора на Нил не е разгадана.

Древните римляни са имали поговорка „Nili caput quaerere“, която на латински означава „да търсиш извора на Нил“. Използван е за описание на безумен стремеж, стремеж към непостижимото или невъзможното.

Римляните се опитват да намерят извора на Нил по време на управлението на император Нерон през 60-61 г. сл. Хр. С помощта на етиопски водачи малка група от личната гвардия на императора преминала през Африка по поречието на Нил към непознати земи.

Не е ясно къде са приключили разследването си, въпреки че се твърди, че са достигнали значително водно тяло, което според тях е източникът. Някои казват, че това е пролом близо до Джуба в днешен Южен Судан, докато други смятат, че е достигал по-на юг в Уганда около водопада Мърчисън.

В крайна сметка те не успяват да разкрият мистерията. Нерон се самоубива през 68 г. сл. н. е. и търсенето изглежда до голяма степен е било извън дневния ред.

Преди римляните древните египтяни се стремят да намерят извора на Нил, не на последно място защото цивилизацията разчита на водите му, за да захранват почвата си и да служат като транспортен маршрут.

Смята се, че те са проследили Нил до Хартум в Судан, обяснявайки произхода му като Синия Нил от езерото Тана (Етиопия). Съобщава се, че експедиция, организирана от фараона Птолемей II Филаделф, управлявал Египет през 3 век пр.н.е., е установила, че изворът на Сини Нил може да произхожда от планините на Етиопия.

Откриването на Синия Нил беше на прав път, но няма доказателства, че древните египтяни някога са изследвали друга ключова част от този пъзел, Белия Нил.

Днес е общоприето, че Нил има два източника: Синият Нил и Белият Нил, които се срещат в столицата на Судан, Хартум, и след това продължават на север в Египет. Синият Нил изтича на изток от езерото Тана в Етиопия, докато Белият Нил изтича от езерото Виктория, изтичайки от Джинджа (Уганда).

Ето защо езерото Виктория, най-голямото езеро в Африка по площ, често се смята за източник на Нил. Но дори и този момент е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. В статия, публикувана в списание Geographic през 2016 г., известният пътешественик Кристофър Ондатие обяснява, че самото езеро Виктория е резервоар, захранван от други реки.

През 1996 г. Ондатие отива на експедиция в Африка, за да открие извора на река Нил и открива, че водите на езерото Виктория се вливат в езерото Албърт. Белият Нил не извира директно от езерото Албърт, а от реките Кагера и Семлики, които извират в планините Руензори в Демократична република Конго. В крайна сметка, твърди той, Белият Нил може да се проследи директно до река Кагера и река Семлики.

„Руензорие толкова важен източник на вода в Нил, колкото езерото Виктория“, пише той.
Като цяло е ясно, че река Нил няма единен произход и се захранва от сложна система от реки и други водни тела. Въпреки факта, че източникът, както изглежда, може да бъде точно идентифициран на картата, всъщност всичко не е толкова просто.

Източник: ESOREITER